31-вата годишнина от падането на Берлинската стена съвпадна като дата с един концерт, който чакам от много дълго време.
Преди около година открих, че в Софийската филхармония свири един гениален пианист на име Василий Илисавски, който на външен вид много го докарва на Васил Левски :) Нямам идея какво е довело този невероятен музикант в България, никога не бях чувала името му, преди да чуя как свири Бетовен на хамърклавир и си излязох от залата буквално зашеметена. Такова нещо ми се е случвало само веднъж досега, когато чух как свири на уд Ануар Брахем.
Та... днес Василий Илисавски трябваше отново да свири Бетовен на хамъркавир в Аулата на Софийския университет. Но... прекрасната сграда, строена от дедите ни, беше тъмна и много затворена :( Чак ми стана страшно. Сякаш са затворили за хората достъпа до светлината за душите им. Много страшно ми стана :(
А после се сетих, че страхът е най-лошият съветник. И си спомних за едно прекрасно стихотворение, писано за стогодишнината на първото висше учебно заведение в България. Алма Матер в превод от латински означава майка на духа, или духовна майка. Стихотворението зная от своята майка, било е публикувано във в. "Учителско дело". Кой е авторът - не зная.
Столетница ли стана, Алма Матер?
Ако е тъй – добре изглеждаш ти.
С огърлица и жезъл във ръката,
а тогата прекрасно ти стои.
Когато се роди, бе есен късна
и нямаше за тебе топъл кът,
но беше твоят нрав добър и весел,
запя ти: „Млади дъбове растат“.
Спомни си за професорите стари:
те идваха на лекциите с фрак.
Студентите не пушеха цигари,
а срещаха ги, станали на крак.
Светиньо Алма Матер, аз съм също
един от твойте верни синове,
Затуй сега със обич те прегръщам
и казвам ти „Столетнице, здравей!“
И моля те, недей да остаряваш,
все тъй с усмхната и ласкава бъди.
И внуците ми, ако заслужават,
и тях с „Gaudeamus“ посрещни.