Прочетен: 1032 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2014 22:07
Не знам коя си, а така
бих искала да те познавам.
Да споделя със теб тъга
и миналото незабравено.
Да разбера дали и теб
целувал е тъй както мене.
Дали в очите ти с копнеж
е търсел своето спасение.
Така сме близки – в мен и в теб
текат едни и същи сокове.
Заради нас едно сърце
забързвало е често хода си.
Но това било е. А сега
да взема в своята ръката ти
и в мен от теб да се разлеят
мечтая си потоци спомени.
Река, море – за мен, за теб,
за него – връзката в живота ни
за мрежата сребристи чувства,
в едно оплитаща сърцата ни.
Как го познаваш ти не знам
и ти не знаеш как го зная.
Но двете слети във едно
по-лесно ще го разгадаем.
Ти може би държиш ключа
от моето сърце, където
е той, а аз държа резето
на пътя му към твоята душа.
И разменим ли ги –
това значи СВОБОДА...