Или защо Цеко не бива да припарва до Алеко

В последния красив есенен ден решихме да се разходим до Витоша и понеже не сме фенове на автомобилите, които няма къде да бъдат паркирани – взехме автобуса.

Така имахме шанса да се насладим с пълни сили на развитието в полите на Витоша – Симеоново с баровските комплекси от затворен тип, извън които се виждат главно кал и боклуци (освен ако не гледаш само към небето) и Бистрица, с огромните затворени къщи, оборудвани с по 15-20 камери, и липсата на елементарна инфраструктура.

Това е пътят от Симеоново за Бистрица - любителите на бъгита и джипове са направили пътеката невъзможна за преминаване от пешеходци.

 

А решения има - високият около метър и половина насип с пръст е спрял доста мераклии за туризъм на 20 метра от колата, и ги е накарал да си размърдат задниците малко повече.




Това също е добро решение.



  Улица "Просвета" в Бистрица чудесно онагледява състоянието на българското образование - макар че едва ли това е била идеята на общината.

Тук се зачудихме дали баровците в Бистрица толкова сериозно ги е ударила кризата, че са принудени да се топлят с автомобилни гуми.

Именно тези гледки карат моя скепсис към красивите призиви от страна на Цеко Минев и неговите “верни” “да върнем Витоша на хората” и "природата във Витоша запада” да се утрои.

Не природата на Витоша запада – тя е красива като в приказка, но там, където хората имат по-сериозен досег с планината – нещата изглеждат повече от трагично.
Та нека първо тези мили хора бъдат така добри да изчистят каквото са освинили, а после да претендират за по-близък досег с природата.