Прочетен: 1308 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.05 07:22
На 24-ти май предиобед аз бях част от празника на Благоевград. Отидох с роза (банално бяла 😊 пред сградата на бивша Солунска гимназия, където се белее издигнатият по соцвреме паметник на двамата братя – титани на християнската духовност, разминах се с прекрасната духова музика, повела шествието (макар и кратко) до площад "Македония", на който се извисява друг издигнат по соцвреме паметник – на Гоце Делчев, символ на духа на Македония; говорих си кратко с една дама за ползите от компостирането, а след това – за духовната чистота, която е стъпка над физическата (сега ми хрумва, че духовното предхожда физическото, макар и да е по-високо, защото божествената логика е обратна на човешката); после си поговорих и с Андрей Гюров и неговата съпруга – за геополитическите ни различия и духовната ни свързаност чрез празника (не му споменах, че инициативата да празнуваме този ден идва от Руската империя в средата на 19-ти век, и по-добре може би); беше жега и нямах много време, защото трябваше и да се върна при майка си, която бях оставила в болницата, но от сърце се радвах на фолклора, който децата от региона ни поднесоха... А после се чу за ужасната смърт на младото момиче същата вечер: поредното мрачно петно върху радостта ни... Защо?
Речта на кмета беше показателна. Той говори за вяра и духовност и накрая не пропусна да спомене политкоректния стремеж на българина „да е равен на другите европейски народи“. Разбира се, че е нормално в края на 19-ти век България да иска да навакса културните и духовни постижения на Европа. Докато народът ни е бил смазан духовно от османското „присъствие“, в Свещената римска империя (днешна Германия и Австрия, части от Италия и Швейцария) са творили Бах, Моцарт, Хайдн, Щраус и Бетовен, а в Русия с бързи темпове са стараят да наваксат европейските достижения. Германците Георг Фридрих Хендел и Вилхелм (Уилям) Хершел са обогатявали културата на Острова, Шекспир е писал своите безсмъртни пиеси, а в Италия са се раждали Микеланджело, Леонардо, Рафаело, Пучини и Верди.
Днес обаче европейските достижения са съвсем различни. И едно от тях е „прогресивното и либерално“ образование. Всъщност здравият български дух е надушил проблема веднага. Не знам колко хора си спомнят Кандовчето от „Под игото“, но аз си го спомням много добре. Младият студент беше завършил в Русия, където му бяха напълнили главата с разни леви теории от Запада, на които Вазов се смееше добродушно, заедно с всичките си герои от „Под игото“, разбиращи несъстоятелността на тези красиво звучащи, но съвършено празни приказки под сянката на мюсюлманския полумесец.
Само че вече изобщо не е смешно. Защото когато „прогресът и либерализмът“ започнат да причиняват на младите хора смърт, това може да разсмее само някой много извратен последовател на сатанизма. Не че няма и такива, но се надявам да са още достатъчно малко, за да има шанс доброто да спечели битката. Лошото е, че са се навъдили цял куп „полезни идиоти“, които под знамето на „прогреса и либерализма“ усърдно служат на дявола, без дори да си дават сметка за това.
Става дума за граници. Граници, без които младите умове се объркват. Когато им казват, че всичко е възможно и да сбъдват мечтите си, това звучи красиво. Звучи свободно. И звучи лесно. Ама животът изобщо не е лесен. В него има колкото истина, толкова и лъжа. Колкото добро, толкова и зло. Колкото свобода, толкова и задължения. И колкото живот, толкова и смърт. Ако децата не знаят това, те стават лесна плячка. Защото умовете им са млади, чисти и възприемат всичко, което блести, като злато. Ама совите често не са това, което са. И после с ужас се питаме: „Кой уби Лора Палмър?“
Всъщност я убиха собствените ни безхаберие и безотговорност. Страхът ни да назовем както истината, така и лъжата. Както доброто, така и злото. И както свободата, така и задълженията.
„Прогресивното“ образование размива границите. То поставя ученика в центъра и всички си мислят: „Уау, това е толкова куул!“ И никой не се замисля за кой точно ученик става дума. Някакъв размит образ без плът и кръв, който си стои в центъра като паметник? Ама учениците са отделни хора и ако всеки от тях иска да застане в центъра, както им обещаваме? Настава блъсканица, хаос, пълно е с разочаровани и обидени (включително родители) и после някой полита от терасата, за да не е скучно и случката да е най-, ама най-най в центъра от всички... С Петрохан беше същото и там връзката с либералното образование и възпитание беше съвсем директна...
Според моето скромно мнение основната задача на образованието (освен да учи децата на традиции и традиционни практични знания) е да предава искрата, която го е запалила. „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана. Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Той не беше светлината, но свидетелства за светлината; това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек. Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за когото казах: Този, който идва след мен, е пред мен, понеже е бил преди мен. И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“ Това са безкрайно дълбоки думи. Те са трудни за разбиране. Но първото изречение е достатъчно. Защото, ако малките деца го познават, те ще внимават какво говорят. А ако внимават какво говорят, ще внимават и как действат. А ако внимават как действат, летежи заради наркотици от балконите няма да има.. Нито самоубийства в името на лъжерелигии...
"Когато няма Бог, всичко е позволено." Тези думи на Достоевски са казани в размирна Русия през 19-ти век. Русия, която не иска да има цар и господар, а иска... Дявол знае какво са искали всички тези хора, които не са искали царя, но видяхме какво получиха: кървава болшевишка революция, кървава гражданска война, почти унищожителна война заради нацизма, режим, който обърка умовете на хората и ги отдалечи от Бога. В България преживяхме същото, че дори и по-страшно. Защото гневът от петте века османско „присъствие“, гневът от Берлинския конгрес, гневът от Първата световна война ни отдалечи от Бога още преди комунизмът да дойде на власт. А пък след БКП нещата съвсем, ама съвсем се объркаха... Защото да сме равни на другите европейски народи днес значи да сме отново далеч от Бога и да се радваме на едно отворено общество с размити граници между истина и лъжа, добро и зло, свобода и отговорности...
По време на КОВИД българският народ реагира адекватно. Българският народ реагира адекватно и на украинската криза. Сега какво му остава? Да се смири пред Бога, да преглътне гордостта си и коленопреклонно да моли за прошка и да бъде излекуван гневът му. За да не умират децата ни...
