Коментар

Текстът е откъс от новата книга на Йеонми Парк “Докато има време: бежанка от Северна Корея в търсене на свободата в САЩ” (Threshold, Simon & Schuster).

Чудото на китайския икономически растеж от последните две десетилетия без съмнение е едно от най-впечатляващите и важни събития в съвременната международна история. Наричан още „червеният дракон“, съвременен Китай е в сериозна конкуренция със САЩ за първото място в глобалното производство и търговия. Той е на челно място и в науката и технологиите. Глобален лидер в разплащанията, онлайн търговията и инфраструктурата (високоскоростни влакове), Китай скоро ще доминира и битовата електроника. Той има сериозен шанс да спечели и съревнованието в сферата на изкуствения интелект и квантовите компютри, което със сигурност ще му помогне да укрепи нарастващата си с бързи темпове военна сила. Разходите за отбрана на Китай през 2021 г. са около 240 милиарда долара, веднага след САЩ, а броят военнослужещи – над 2 милиона – е най-големият в човешката история.

Това са забележителни постижения за държава, която се определя като „единна, еднопартийна и социалистическа“ – политически и икономически модел, който извън Китай е исторически белязан със загуба, провал и разруха. И не е така, че Китай няма същите пропуски, като останалите комунистически режими, които дойдоха и си отидоха.

През 2020 г. Китай заема 177-мо място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“, изпреварвайки само Туркменистан, Еритрея и Северна Корея. Китай е номер 129 Индекса за човешка свобода на „CATO Institute“, която измерва 76 конкретни показателя на лична и икономическа свобода. Ако измерим само качествените показатели на свободата, единствените държави след Китай биха останали Иран, Ирак и Северна Корея, плюс Куба и Туркменистан. Дори и що се отнася само до бизнес и финансова свобода, Китай е на незавидното 107-мо място според класацията на фондация "Heritage".

Майка ми и аз имахме лошия шанс да попаднем в затвора Китай, след като рискувахме да избягаме от Северна Корея. Направихме го, защото искахме да намерим сестра ми, но и за да не умрем от глад. Цената за това беше висока: на 13 станах сексуална робиня на мъжа, който ни подслони и трябваше да гледам как други мъже посягаха на майка ми.

И до днес ми става лошо, когато мисля за това. Но колкото повече години минават, толкова по-ясно осъзнавам, че това продължава да се случва – точно сега, в момента, в който четете това – с много други корейски момичета и жени в Китай. Те нямат избор, защото мъжете, на които са пленници, разполагат с аргумента: „Ако не правиш каквото ти кажа, ще те издам на полицията.“

Заплахата е съвсем реална. Китайските власти са известни сред бежанците от Северна Корея с готовността си да връщат севернокорейците у „дома“, където всички знаят, че ги чака трудов лагер до смъртта им или екзекуция още при връщането. Това е съзнателно решение на китайските власти. Ако те се откажат от него, трафикантите и техните клиенти нямат да могат да поробват жените на Северна Корея. Но те продължават. Това е част от двустранното съглашение между Пекин и Пьончан и макар понякога режимът на Ким да дразни ККП, Китай все пак не се отказва от корейската клиентелистка държава.

Специалното отношение между двата комунистически режима – на ККП и на семейство Ким – започва Корейската война, когато Китай и СССР активно подпомагат Ким Ил Сун в усилията му да „обедини“ Корея. Синът на Мао Дзедун е убит по време на войната при американска бомардировка. Легендата разказва, че Мао е откраднал яйца, за да си сготви през нощта ориз с яйца въпреки забраната, за да не се издава на врага местоположението на войските, и така е станал причина за смъртта си и тази на останалите загинали при бомбардировката. Днес на всяка годишнина от смъртта на Мао китайските интернет потребители публикуват рецепти за пържен с яйца ориз, които властите старателно трият.

Трудно е да се намерят точно данни за износа и помощта, която Китай отпуска на Северна Корея, защото всички данни биха били унизителни за корейците. Но предположения от последното десетилетие показват, че Северна Корея е малко повече от китайска колония. Китайската помощ за 2014 г. е 4 милиарда, а целият БВП на Северна Корея е за 2016 г. е 28 милиарда долара. Китай има 95% от вноса за Северна Корея и получава две трети от износа на съседа си. С други думи, без Китай Северна Корея не би могла да съществува.

В замяна за подкрепата си на режима на Ким Китай получава малки количества руди и минерални горива. Така че каква е ползата за Пекин? Самото съществуване на Северна Корея е важно за Китай. Соцдържавата служи като буфер между Китай и военната база на САЩ в Южна Корея, а атомните оръжия на КНДР са надежден отпор срещу действията на САЩ, Южна Корея, Япония и Австралия в региона. Освен това, според някои китайски държавни служители и академици Северна Корея е пример защо комунизмът е по-висш от капитализма и демокрацията. И това не е шега.

Китайското влияние и контрол, разбира се, се разпростират много отвъд съседните му държави. Тайван, Хонконг и Тибет са само критични точки в зоната на влияние на ККП, а Северна Корея е просто териториален придатък към КНР. Политическото и икономическо влияние на Китай се простира много по-далеч, до медните мни в Африка и Южна Америка, до пътните артерии на Централна Азия и енергийните полета на Персийския залив. Унищожителната война на Владимир Путин в Украйна и последвалите от страна на западния свят санкции доведоха до това, че Руската федерация стана икономически зависима от Китай.

Тревожно е , че толкова голяма част от земната теротория и население са под влиянието на ККП, чиято главна цел е да сложи край на американската хегемония в света. Но още по-тревожно е каква форма ще приеме тази нова сила. Китай може и да е един от най-силните двигатели на икономическия растеж в човешката история, но цената, на която това се случва, едва ли може да бъде оправдана. Много държави в Африка, на Балканите и в Южна Америка разбраха от собствения си горчив опит, че китайската сила значи повече екощети, злоупотреби с местните работници, заробваши дългове, некачествена инфраструктура и сексуална експлоатация на хора. Надигането на Китай е с негативен и заплашителен оттенък за всяка държава по света.

Единствено САЩ, като достойна суперсила, биха могли да спрат възхода на Китай. Но в последните години САЩ действат неадекватно и все повече губят авторитет.

Само за 2020 г., когато световната търговия бе нарушена и  БВП навсякъде падна драстично, САЩ си останаха най-големият вносител на китайски стоки, за които дадоха на Китай 452 милиарда долара. Китайците от своя страна са проникнали в бизнеса и финансовите институции на САЩ на почти всички нива, като са най-големите акционери в много американски индустрии, купуват имоти в Америка, изнасят американски технологии в Китай, както и огромен дял от реалното производство. В Чикаго, където живея, епидемията да се строят луксозни сгради, което води до недостиг на жилища и рязко покачване на цените се ръководи от до голяма степен от китайски инвеститори.

Факт е, че голяма част от елита на САЩ, както и най-печелившите индустрии са купени от китайци. Големите технологични компании (Биг Тек), Уолстрийт, Холивуд и университетите всички зависят от китайските пари и пазари, за да държат печалбите си във възходяща посока. Поведението им напомня на Русия при Борис Елцин през 1990-те, когато шепа олигарси ограбват и разпродават ресурсите на страната, докато обикновените хора са хвърлени в мизерия и хаос.

Последствията от това са най-видими по време на пандемията от КОВИД-19, когато почти всички американски корпорации, университети и медии се втурват да защитават действията и решенията на китайското правителство, помагайки на ККП да скрие от света произхода на вируса. Всеки, който не е съгласен с официалната линия на Пекин, бива заклеймен като „расист“, „куку“ или „конспиратор“. Става и болезнено ясно, че индустрията на САЩ е изпратила в Китай дори и най-важните си производства. Така люлката на демокрацията не е в състояние да си произведе дори маски и интубиращи машини.

Последните две президентски администрации в САЩ обещаха да върнат обратно производствата на Америка, за да намалят заплахата от Китай; да увеличат отбранителните способности на САЩ; да се противопоставят на китайското влияние в Пасифика, Европа и Близкия Изток; да спрат китайските действия по крадене на търговски тайни, инвестиране в петролни компании и интегриране на робския труд в глобалните вериги за доставки. Но нито администрацията на Тръмп, нито тази на Байдън стигна далеч в тези свои усилия. Факт е, че днес политиката на САЩ не се определя от президента. Той е отстъпил тази своя роля на лобисти и олигарси, които зависят от китайските пазари и не се интересуват от ефекта върху обикновените американски работници и потребители.

Така Америка, от надежда за ограничаване на американското влияние, се превръща в негов проводник, заради елитите си, които отслабват военната и икономическа сила на САЩ в полза на Китай, само за да обогатят себе си. Ако този процес продължи, надеждата да имаме свят без доминиращ в него Китай ще отслабва все повече и повече. Тъй като идвам от Северна Корея, съм съвсем наясно колко депресиращо е това. Ужасът на Северна Корея е изводът как изглежда света на доминиращ Китай: безкрайно човешко страдание, държани в тайна престъпления, безмилостна експлоатация на невинни хора в името на партийния комунистически елит. Именно това би направила световната хегемония на Китай: не да ограничи тиранията, а да превърне целия свят в една огромна Северна Корея…

Линк към оригиналната публикация: https://www.theepochtimes.com/the-peoples-republic-of-chains_5114167.html?ea_med=list&tmp=1&ea_src=frontpage_c1_newsforyou

Статията е публикувана и на българоезичния "Епок Таймс", epochtimes.bg