Тайван, също както Украйна и Македония, е създаден, след като комунистическата партия завзема властта. Но тук има една огромна разлика – докато Украйна и Македония са създадени с активното съдействие на комунистите, Тайван е създаден въпреки ККП. След като комунистите завземат властта в континентален Китай, Тайван и Хонконг остават единствените „островчета“, които пазят спомена за Китай без комунизъм.

И така, островен Тайван остана единственият демократичен Китай, който не е под контрола на ККП. Това силно дразни китайското правителство и то все повече засилва натиска върху малкия си съсед, който е независима държава от 1949 г. Тогава гражданската война в Китай приключва с победа за ККП, а ръководителят на националистическата партия Гуоминтан, Чан Кай-Шъ, се установява със своите сподвижници на малкия остров и основава Република Китай, в противовес на Китайската Народна Република. Там са запазени традиционните китайски йероглифи (ККП провежда писмена реформа за опростяване на писмените знаци, след която голямата част от китайската интелигенция напуска Китай в посока Тайван), както и традиционната китайска култура. В Тайван има построен един небостъргач – като доказателство, че „и това го можем“. Всички останали сгради са в традиционния китайски стил, който между другото е изключително устойчив на земетресения – конструкцията на сградите е гъвкава и се движи заедно със земята, но без да пада. В момента кмет на столицата Тайпе е внукът на Чан Кай-Шъ, Чан Уанан. В самия център на Тайпе е издигнат мавзолей на основателя на Тайван, в, а площадът пред него е традиционното място за национални тържества.

За ескалацията между Тайван и Китай допринесе особено много

среднощното посещение на тогавашната говорителка на американския Конгрес Нанси Пелоси

през август 2022 г. Тогава Китай проведе военни учения в пролива между двете държави, като изстреля балистични ракети срещу острова и блокира международните му води.

Последваха месеци на относително спокойствие, когато в средата на декември започна ново напрежение. На 13 декември министерството на отбраната на Тайван заяви, че в близост до територията на острова са забелязани 29 военни самолета и три военноморски съд. 21 от самолетите са навлезли във въздушното пространство на Тайван, като 18 от тях са били бомбардировачи.

На 25 декември „коледният подарък“ от Китай за Тайван са 71 самолета и седем кораба – най-сериозната демонстрация на сила след август 2022 г.

На 8 януари Пекин обкръжава с 57 самолета и четири кораба, като 28 военни самолета влизат във въздушното пространство на Тайван. Според Китай това е бил ответен отговор на „провокативни действия“ от страна на Тайван и външни сили.

На 17 януари министерството на отбраната на Тайван заявява, че ще позволи на жени да участват в тренировки за военни запасняци. Това се случва за първи път в историята на Тайван. Министерството ще даде възможност в доброволните тренировки да участват 200 жени и 500 мъже, които са служили в армията. Те ще започнат през месец април, пише в. „Taipei Times“ на 18 януари и ще траят една или две седмици. Обикновено подобни тренировки са от 5 до 7 дни. За мъжете участието е задължително, като при липса на достатъчно доброволци имената ще бъдат теглени с жребий. Жените ще се включват само по собствено желание. Местните медии пишат, че Тайван има записани 8915 жени в запаса, а 15% от активните 180 000 войници са жени. Те се позовават на данни на министерството на отбраната.

В момента задължителната военна служба в Тайван е четири месеца. От 2024 г. нейната продължителност ще бъде една година, обяви президентката на Тайван Цай Ин-уен. Причината е агресията на Китай към Тайван, който през последните три години упражнява дипломатически, военен и икономически натиск върху Тайван, включително почти ежедневни военновъздушни операции в близост до острова.

Цай казва, че Тайван иска мир, но трябва и да е способен да се защити

“Докато Тайван е силен, той ще бъде дом на демокрацията и свободата и няма да стане полесражение“, обяснява тя на пресконференция за удължаване на военната служба, което описва като „невероятно трудно“.

Цай отбеляза, че сегашната военна система, включително тренировки на запасняци, е недостатъчна и неефективна да се справи с нарастващата заплаха от ККП, особено ако тя осъществи бърза атака.

“Тайван иска да покаже на света, че между демокрация и диктатура, ние твърдо вярваме в демокрацията. Между войната и мира, настояваме за мир. Нека покажем смелостта и твърдостта да защитим родината си и да запазим демокрацията”, каза тя.

Новите тренировки ще бъдат по-интензивни, включително тренировки за стрелба, инструкции за боеве, използвани от американските военни, както и обучение с по-мощни оръжия, включително противотанкови ракети и противовъздушни ракети „Stinger“.

ККП твърди, че Тайван, който се самоуправлява от 1949 г., е сепаратистка провинция на Китай. Си Дзинпин тържествено обещава, че ще „присъедини“ острова към континентален Китай, като не изключва използването на сила за постигането на тази цел.

Как Китай се разделя на две

След десетилетия конфликти с големите европейски държави, през 1911 г. императорската династия Цин пада от власт. Китай се разпада на няколко по-малки държави под контрола на различни по влиятелност и сила военачалници. Партия Гуоминдан започва кампания за обединението на Китай и преосноваването му като република. Начело на Гуоминдан е Сун Ятсен – християнин и лекар, един от малкото политици, дълбоко уважавани и в двете китайски държави. Сун търси подкрепа от Запада, но призивите му за помощ са игнорирани.

През 1921 г. той се обръща към Съветския съюз, който се ангажира да подкрепи каузата на китайското обединение. През 1923 г. Сун и съветското аташе в Шанхай Адолф Йофе подписват манифеста Сун-Йофе, според който СССР се ангажира да окаже подкрепа на Гуоминдан. В манифеста е записано изрично, че съветският политически модел е несъвместим с идеите на китайската националистическа републиканска партия. Все пак е прието условието към Гуоминдан да се присъединят последователи на комунистическата идеология, но само като индивидуални членове. Сун настоява те да поддържат партийната идеология на Гуоминдан. Това, разбира се, не се случва, и в Гуоминдан се създават две крила – ляво и дясно. Разцеплението води до Шанхайското клане през 1927 г., наричано още „инцидента от 12 април“. В историческия си контекст то може да сравнено с потушаването на Семптемврийското възстание в България през 1923 г. При него Гуоминдан под ръководството на Чан Кай-шъ избива стотици местни комунисти в Шанхай.

Репресиите продължават в Гуанджоу и Чанша. Чан Кай-шъ се утвърждава като лидер на дясното крило в Нанкин, а в Ухан начело на лявото крило е Уан Дзинуей. До 15 юли в Ухан комунистите също са прочистени от редиците на Гуоминдан. Това слага край на четиригодишната близост между партията и Съветска Русия, която открито започва да поддържа ККП.

През 1930 г. избухва Джунюенската война между военните и Гуоминдан. Тя завършва с победа за Чан Кай-шъ, който веднага след това насочва отново вниманието си към комунистите. Тези конфликти продължават до 1937 г., когато Китай е нападнат от  Японската империя. След края на ВСВ вече е ясно, че двете партии имат по един силен съюзник извън Китай: зад ККП застава Съветският Съюз, а зад Гуоминдан – САЩ.

През 1946 г. Гуоминдан започва пълномащабна офанзива със 113 бригади срещу комунистите в Манджурия. Но ККП е набрала огромна войска, благодарение на широката подкрепа сред бедното и предимно селско китайско население. Националистическите войски претърпяват редица тежки загуби и в крайна сметка войната приключва без примирие с оттеглянето на Чан Кай-шъ на остров Тайван през 1949 г.

КНР увеличава натиска

През декември 2022 г. тайванският външен министър Джоузеф У казва, че военните заплахи на ККП спрямо острова са „станали по-сериозни от всякога“. Местните медии казват, че само за месец ККП е изпратила около Тайван 220 самолета и 50 военни кораба.

“Убедени сме, че Китай ще продължи да си измисля поводи да продължи атаките си срещу Тайван и в бъдеще”, казва У в интервю за британския вестник „Guardian“ на 12 декември.

Според него демонстрацията на сила от страна на ККП през август е с цел да предупреди международната общност да не подкрепя Тайван.

“Ако Китай реагира по този начин на посещение от толкова високопоставен служител на САЩ, това би накарало правителствата на другите държави да се замислят дали подобни действия от тяхна страна не биха били по-скоро вредни, отколкото полезни за Тайван.“

Само 14 нации – сред които Парагвай, Палау, Маршаловите острови и Тувалу – са установили официални дипломатически връзки с Тайван. В последните години Пекин е успял да убеди някои от съюзниците на Тайван да прекратят връзките си с островната държава в името на увеличена търговия и инвестиции от Китай – сред тях Никарагуа, Соломоновите острови и Панама.

Китай наскоро забрани вноса на тайвански алкохолни напитки и определени рибни продукти. Този акт съвпадна с критиките на Пекин по отношение на посещението на Британския парламентарен комитет в Тайван, че това е „директна намеса“ във вътрешните му работи.

Джеймс Фейнъл, държавен служител към Женевския център за сигурност на Швейцария и бивш директор на разузнаването и информационните действия за американския флот в Тихоокеанския регион, казва, че ККП „играе в дългосрочен план“.

“Благодарение на продължаващото ръководство на трима от лидерите на Китайската комунистическа партия, Народна република Китай от 20 години модернизира своята армия“, пише наскоро Фейнъл в имейл до „The Epoch Times“.

Военното крило на ККП, Народната армия за освобождение на Китай (PLA), има две дългосрочни цели: да завземе Тайван и да измести САЩ като лидер на световната сцена.

“Програмата за модернизация на PLA има за цел да измести САЩ от Тихоокеанския регион и в крайна сметка да помогне на КНР да заеме мястото, което Китай смята, че е единственото достойно за него – световен лидер“, пише още Фейнъл.

“Днес това включва ръководството на глобалния ред на всички нива на националната власт, особено във военната сфера – както конвенционална, така и атомна.“

За статията са използвани материали от англоезичния "Епок Таймс" и Уикипедия.