Прочетен: 494 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.05 19:50
В САЩ съществува понятието "юдеохристиянски ценности". Съществуването му придоби огромно значение сега, когато Израел реши да нападне Иран, а САЩ решиха да им помогнат.
Всъщност, ако се замислим една идея по-дълбоко от Тикток, всеки от нас, включително и децата, ще си дадат сметка, че цялото ни поведение се определя от ценностите ни. Затова е важно да познаваме взаимно ценностите си - не само своите, но и тези на хората, които ни заобикалят. Така конфликтите и войните ще бъдат сведени до минимум. Не че няма да ги има - често има зли хора и зли нации, които трябва да бъдат наказвани. Често самите ние сме егоистични и недобри. Ако си даваме сметка за това, сигурна съм, че думите "прощавай", "извинявай", мисълта за другия ще идват по-често на преден план. И животът ще ни се види по-хубав, дори и чисто материално да си остане същият. Защото за качеството на живота много по-важно от материалните блага е отношението между хората...
Юдеохристиянските ценности (за разлика от евроатлантическите) са не само нещо реално съществуващо, но дори и нещо добро. Самият факт, че християните почитат и Стария, а не само Новия завет, говори в подкрепа на този факт.
В изключително ценната книга "Жития на светиите", издание на Българската православна църква, е отделено почетно място на няколко от Старозаветните пророци. Освен свети Илия, повечето от тях са познати на малцина българи. И е добре този пропуск в знанията да бъде поправен. Затова си позволявам да препиша дословно житието на пророк Йеремия, чиято памет се чества на 1-ви май. И нека всеки сам прецени за себе си следва ли Израел собствените си ценности, както и какво следват САЩ със своята политика.
Бог да ни е на помощ и да ни дава мъдрост!
На първи май Църквата празнува св. Пророк Йеремия, който живял около 600 години преди Рождество Христово. Йеремия бил син на свещеник Хелкия и бил едва на 15 години, когато Господ му заповядвал да възвестява волята Му на юдейския народ, „О, Господи Боже! – казал Йеремия. – Аз не умея да говоря, защото съм още млад.“ Но Господ му казал: „Не казвай, че си млад, защото до всички, до които те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Не бой се, защото Аз съм с тебе!“ И Господ се допрял до устата на Йеремия и казал: „Ето, Аз турих Моите думи в устата ти и те поставих над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш.“ (Йеремия 1:6–10)
Това било царуването на един от благочестивите юдейски царе, Йосия, който се стремял да възстанови поклонението на единия Бог. Юдейският народ по това време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения, а между това служенето на истинския Бог се ограничавало само в едни външни обреди. Йеремия, послушен на Божията повеля, започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божият гняв ще дойде върху него. Той говорел на юдеите, че скоро ще ги нападне силен народ, който ще разруши отечеството им и ще разруши укрепените им градове.
Народът с гняв слушал строгите думи на пророка и по подстрекателство на своите жреци и лъжепророци яростно преследвал Йеремия. Сам пророкът понякога падал духом от преследванията на враговете.
Между това предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали; Юдея била нападната от египетския фараон Нехао, който завладял Йерусалим. Цар Йосияумрял от рана, получена в сражението. Йеремия оплакал смъртта на благочестивия цар. Вместо Йосия фараон Нехао назначил за цар Йоаким, когото задължил да му плаща данък. Но това първо бедствие не довело юдеите до покаяние; те продължавали да грешат и да изпълняват само външните обреди на закона, който се състоял в жертви и всесъжения. Но не само външни обреди изисква Господ; Нему преди всичко е нужно сърцето , изпълненое с искрено разкаяние, вяра и любов. Господ заповядал на Йеремия да застане при вратите на храма и да говори на влизащия народ: „Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: Изправете вашите пътища и вашите дела и Аз ще ви оставя да живеете на това място! Не се уповавайте лъжливите думи: „Тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен!“ Но ако поправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му, не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда, Аз ще ви оставя да живеете на това място... Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: „Спасени сме“, та и занапред да вършите всички тия гнусотии! Не превърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призвано Моето име?“ (Йеремия 7:3–11).
След това Господ открил на Йеремия всички бедствия, с които Той ще накаже юдеите: дълговременно робуване на чужд народ, разрушение на Йерусалим, запустяване на цяла Юдея. „И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда.“ Тъй казал Господ: „В градовете на Юдея и по улиците йерусалимски ще се прекрати глас на тържество и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, защото тая земя ще стане пустиня.“ (Йеремия 7:33 –34).
Йеремия сърдечно със съкрушение молел Бога за помилване, но Господ искал покаяние и поправяне на юдеите. А те упорствали в греховете си и заплахите трябвало да се изпълнят. Йеремия вярно и безстрашно предавал на народа Божиите слова, призовавайки го към покаяние. Той непрестанно проповядвал в събранията народни и в храма, и в царски дворец. Веднъж той, по повеля на Господа, взел глинен съд и го счупил пред всички, като предвещавал, че точно така Господ ще унищожи и съкруши народа, който върши беззакония. Но думите му не вразумявали слушателите, а само събуждали в тях негодувание и ярост. Те веднъж хванали Йеремия в църковния двор и искали да го умъртвят, но юдейските началници го изтръгнали от ръцете на враговете му.
Скоро след това вавилонският цар Навуходоносор завладял Йерусалим, разграбил храма и отвел в плен много юдеи. Той оставил за цар Йоаким, но му наложил тежък данък. Йеремия знаел, че пленът ще продължи 70 години и казвал това на царя и народа. Но лъжепророците ги обнадеждавали, като уверявали, че пленът ще бъде непродължителен и Йеремия бил затворен в тъмница.
Тук Господ му казал: „Вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които аз ти говорих, и заповядай да ги прочетат пред народа. Може би домът Юдов, като чуе за бедствията, които мисля да им сторя, ще се обърне всеки от злия си път и аз ще простя неправдата и греха им.“ (Йеремия 36:2–3). Йеремия повикал своя ученик Варух, за да запише всичко, което му каже пророкът. Когато всичко било написано, Йеремия му казал: „Аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен. Но иди ти в деня на поста, прочети тая книга пред народа! Може би той ще се смири пред Господа и ще отстъпи от своите лоши дела.“ Варух така и направил. Царят узнал за това, заповядал да донесат книгата и я изгорил. Господ заповядал на Йеремия отново да напише книга, в която да повтори предишното, прибавил нови откровения, които получил от Господа и между другото – пророчество за скорошното убийство на Йоаким. Действително Йоаким, прелъстен от думите на лъжепророците, се отказал да плати данък на победителя. Новохудоносор пратил войска. Йоаким бил убит и вместо него бил назначен за цар Йехония, а след него – Седекия.
Йеремия дълбоко скърбял за своето отечество. Той молел Бога да смекчи праведния си гняв и да прекрати бедствието. Господ го утешавал, като му посочвал бъдещото време, когато Той ще върне юдеите от плена и отново ще ги посели в земята, обещана на Якововото потомство. А още и на друго, по-радостно събитие посочил Господ. Той повторил на Йеремия обещанието за Спасителя, Който ще се роди от племето Давидово.
„Ето настъпват дни – казал Господ, – когато ще изпълня това добро слово, което изрекох за Израилевия дом и за Юдовия дом. В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и тя ще извършва съд и правдини на земята. В ония дни Юда ще бъде спасен и Йерусалим ще живее безопасно и ще нарекат името: „Господ – наше оправдание“. (Йеремия 33:14–16).
Както се каза, Йеремия предвещавал на юдеите дълъг плен. Той писал на ония от тях, които били отведени във Вавилон, да понесат търпеливо своята участ, да строят къщи, да садят градини, да встъпват в брак, понеже скоро не ще се върнат в Йерусалим. И да не слушат лъжепророците, които ги убеждавали към въстание, а да молят Бога за благоденствието на страната, в която се намират. Това писмо станало известно в Йерусалим и възбудило гнева на юдеите. Те убедили цар Седекия отново да заключи в тъмница неотдавна освободения пророк.
Седекия също се отказал да плати данъка и Навуходоносор със силна войска обсадил Йерусалим. Тогава царят повикал Йеремия и поискал от него съвет. Пророкът го посъветвал да се покори. Но лъжепророците предсказали, че вавилонският цар скоро ще вдигне обсадата. Действително след няколко дни Навуходоносор вдигнал обасадата, като чул, че египетският цар идва на помощ на юдеите. Лъжепророците възтържествували и Йеремия бил хвърлен в дълбока тинеста яма. Но скоро всички се убедили, че той бил прав: Навуходоносор, като победил египтяните, отново обърнал всички войски против Йерусалим. Уплашеният Седекия заповядал да извадят пророка от ямата и го запитал какво ще стане с него и с целия народ. Йеремия предсказал печални събития и пророчеството му скоро се изпълнило. Йерусалим бил обсаден, дълго време бил измъчван от силен глад и най-после бил превзет. Пред очите на Седекия били убити синовете му, а на него изболи очите и окован във вериги бил откаран във Вавилон. Къщите били срутени или изгорени, а градът бил разрушен. Навуходоносор взел от храма всички скъпоценности и златни съдове. Били откарани в плен много юдеи. Йерусалим запустял. В Юдея останали само бедни овчари и земеделци.
По заповед на царя началникът на вавилонските войски оказвал уважение на пророка, като му предлагал да отиде във Вавилон, като му обещавал, че той ще живее там в почит и доволство. Но Йеремия предпочел да остане с най-бедните жители на Йерусалим. Той излял своята скръб за тежката съдба на юдеите в песен, известна под името „Плач Йеремиев“; продължавал да възвестява на юдеите волята Божия и ги увещавал към покорност и покаяние. Но, както и по-рано, юдеите малко се вслушвали в неговите предупреждения. След известно време те се разбунтували против вавилонския управител и го убили, а след това, изплашени от царския гняв, избягали в Египет, където насила взели със себе си Йеремия. В Египет Йеремия много пророчествал и за падането на Вавилон, и за гибелта на юдеите, които избягали в Египет. Те убили пророка с камъни. Пророчеството се сбъднало още същата година: Навуходоносор завладял Египет и предал на смърт всички юдеи, намиращи се там.
Между египтяните се запазило пророчеството на Йеремия за дохождането в тяхната страна на Дева с Младенец, роден в пещера и положен в ясли. Поради това египтяните изобразявали девица, близо до която в ясли лежи младенец, и се покланяли на това изображение. Цар Птоломей, който живял дълго след това – 360-283 г. пр. Хр. – запитал жреците що означава това изображение и те му отговорили: „Това е велика тайна, предизвестена на нашите бащи от велик пророк. Ние чакаме нейното изпълнение.“
По-късно, когато израилският пълководец Юда Макавей излязъл на война против цар Антиох, явил му се във видение пророк Йеремия, сияещ в слава. „Кой е тоя?“ – запитал Макавей. Отговорили му: „Това е истинският братолюбец, свети пророк Йеремия, който много моли Господа за людете и за своя град.“ Йеремия протегнал ръка, посочил на Юда златен меч и му казал: „Вземи сега тоя свещен меч и съкруши с него враговете на Израиля!“
ПП А днес си направих труда да почета малко за пуританите. За тях много важен е Джон Калвин (или по-скоро Жан Калвен, защото господинът е французин), който в Женева изгаря на клада испанския лекар и философ, откривателя на белодробното кръвообращение Мигел Сервет. Той успява да се спаси от римокатолическата Инквизиция в Париж, но не и от реформаторите, които се оказват не по-малко кръвожадни.
ППП Ех, това човешко самолюбие... Дай му мъничко власт... и му гледай сеира :)))))
