Божидар Димитров нарече българите "първите европейци" и си позволиха да му се смеят. Защото, макар и прав, не е съвсем точен. Аз обаче, понеже съм човек, който държи на точните формулировки, ще си позволя да го перефразирам и да кажа нещо, срещу което никой не може да каже "мяу".
България реално е най-старата държава в Европа, която съществува и до днес с това си име.
Римската империя я няма отдавна. Има древни гърци, но няма древна Гърция.
А пък България... я има.
Всему миру на зло, както би изпял руският Шаман.
А пък на чист български език това значи: "Напук на целия свят".

Пиша този пост в навечерието на една от най-страшните дати в българската история.
Датата на Народния съд хвърли кърваво петно върху народа ни, върху правосъдието ни и върху най-светлата сграда в новата ни история: Софийския университет, където се провеждат въпросните "съдебни" заседания.
Няма да припомням подробности от тези кървави събития - те са припомняни достатъчно и са твърде страшни.
А светът е достатъчно страшен днес и без страшните подробности от миналото.

Затова ще си позволя да припомня едно от най-прекрасните български стихотворения:
"Последният марш на българите".
То е малко известно, малко известен е и неговият автор: пазарджиклията с македонски корен Теодор Траянов.
Този гений на българското слово, достоен литературен наследник на Вазов, е убит от комунистите в средата на януари 1945 г. - малко преди първите официални присъди на "Народния" съд. Заповедта е дадена от охридчанина Лев Главинчев.

Колко е тежка наистина съдбата на Македония :(
Кога ще разсечем тази кармична верига?
Дано да е скоро...

Последният марш на българите

Ликувай, български народе,
безброй са българските дни!
Съдбата на Босфора броди,
камбана охридска звъни!
Шуми великденски Егеят,
блести, огледал твоя лик,
свещени пет реки му пеят
на славен български език.

С напев набожно благодарствен
от север Дунавът реди,
че ти, и в свойта мъка царствен,
за смел живот се прероди.
Отпадна робската верига
от живи и от мъртъвци,
в небето воинство се вдига,
ликуват горди праотци.

Днес хлопа сбъдната надежда
на всяка българска врата,
и сам един народ отрежда
с какво ще надари света.
Ликувай, о народ уречен
да води целия Балкан,
изчезна злото, ти си вечен,
дошел из некой божи блян!

Ликувай, български народе,
безброй са българските дни!
Съдбата над Босфора броди,
камбана охридска звъни!
Шуми великденски Егеят,
блести, огледал своя лик,
свещени пет реки му пеят
на славен български език!

Български балади,
1921 г.