Центъра на София, 27 септември 2006, 19.30 часа. Еуфорията започва още от ЦУМ. Момчета и момичета със сини шалчета вървят в посока Националния стадион и в очите им свети особен блясък. Има защо – “сините” за първи път посрещат като домакини отбор от Шампионската лига. И не кой да е, а един от най-добрите – английският “Челси”. Гостуването на “Челси” само по себе си е чест за отбора на “Левски” и неговите фенове. Които едва ли си правят илюзии, че могат да победят английския гигант с милиардния бюджет. Но искрата в очите означава надежда за достойно представяне. Ще го има ли? Вървя в посоката, в която и феновете, и пред очите ми те стават все повече и повече. По “Графа” започват да се мяркат и сивите униформи на полицаите, но засега работата им се изчерпва със зорко наблюдение. От повече няма нужда – напрежение има, но то е изцяло положително, и помен няма от лоши погледи и желания за сбивания – феновете си пеят, минувачите си вървят и дори им се радват, защото радостта предизвиква радост...  На Орлов мост вече еуфорията е съвсем сгъстена – събралите се там са вече стотици, развяват се знамена, а предприемчиви търговци обикалят и предлагат семки и шалчета. Една мисъл не излизаше от главата ми през цялото време: “Ще бъдат ли тези хора толкова щастливи след мача, колкото са и сега, преди него?” Пожелавах им го от цялото си сърце, но някак си в главата ми с големи червени цифри светеше онова 0:5 срещу Барса и гнездеше лошото предчувствие, че този сценарий може да се повтори и тук... Представях си какво им е и на футболистите от Левски – от тях се очакваше да играят достойно срещу едни от най-добрите футболисти на планетата... А те са свикнали да играят в едно от най-слабите първенства на същата тази планета... И това си пролича още в началото на мача – с лудата подкрепа на пълните трибуни “Левски” заредиха атака след атака, но точно пред вратата на “Челси” като че ли изпитваха страх от гола, струваше им се невероятно да се случи такова чудо и те да поведат не на кой да е, а на английския шампион... Във футбола съществува един железен и винаги действащ закон – не вкарваш ли, ще ти вкарат. Разликата в класите си пролича и въпреки страхотната си игра вратарят на “Левски” имаше нещастието да види цели три гола във вратата си. Наниза ги фантастичният Дидие Дрогба и... си излезе. За късмет на всички фенове на “Левски”. Обаче... вместо да се предадат, българските футболисти решиха, че вече няма какво да губят и че има само един начин да излязат достойно от тази ситуация – като вкарат поне един гол. Това искаше и пълният стадион, който крещеше с всички сили: “Атака, атака, сините в атака!” И сините дадоха всичко от себе си, за да вкарат този гол на достойнството. И успяха – младокът Огнянов получи много добър пас, не загуби самообладание, останал сам пред вратаря Чех и първият гол на “Левски” в Шампионската лига вече е факт! Една психологическа бариера падна, кожата на дявола стана с един нюанс по-светла, а нашите момчета – с една идея по-уверени. Не че можем да се надяваме на пощада от някой от трите “звяра” в групата – от играта на Вердер срещу Барса стана ясно, че възелът наистина е здраво стегнат и че ние ще сме жертвеното агне в този пир на хищници. Но опитът, който се трупа в такива мачове (дори и когато те напердашат здраво), е безценен. Спомените, че си играл срещу най-големите магьосници във футбола – също. И да играеш срещу тях без страх, като равен с равни е най-голямата победа.   

Защо да се надяваме на победа?
Победа е самото класиране.победа не само за Левски като футбулен тим,но и за българският футбол като цяло.
Трябва винаги да имаме надежда и вяра в любимия тим.Независимо дали той се изправя срещу най-великия ,или най-неизвесния тим по света.
Само едно искам да ти кажа,била съм на мачове...много мачове на Левски ,но вчерашния не може да се сравни.Публиката беше феноменална.Във всеки един момент подкрепяше отбора си с аплудисменти и викове.Нито за момент не стихнахме.
Малко факти:
Три пъти се пя химна на България за Левски!!!
5-мин. мексиканска вълна гаструлираща стадиона!!!
И след края на мача пак се пееше:..."и само Левски в нашите сърца!!!"

Всичко май е казано-
оставя да допълня, че Левски,
нашият любим отбор, е в сърцата ни и ние-
неговите фенове винаго доказваме, че вярваме на момчетата и ги поддържаме в "Приказката.
А "Приказката" за нас Левскарите - Продължава....

DGD GOVEDATA,KZL,CIGANI,PEDALI,POMACI,KURVI

и реших, че на такъв брилянтен постинг му подхожда другода е последното мнение. Познавам само още едно момиче, което да разбира така от футбол (тя май разбира повече и от мен:). Моите аплодисменти, написано е прекрасно, като четеш усещаш виковете на феновете и трепетът в сърцата им. А сега публиката крещи: "Още! Още! Още!!!"