Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 01:16 - За комунизма, Бог и "Вяра"-та на Никола Вапцаров
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.05 13:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!"

 

Реших да напиша размислите си за това стихотворение на Никола Вапцаров след един среднощен спор за неговите качества като  поет и неговата стойност като човек, вярващ в комунистическите идеи. Опонентите ми бяха от онези неразумни антикомунисти, които много приличат на комунистите по това, че не са готови да чуят мнение, различно от своето и когато това все пак им се случи, заради наранените си чувства реагират супер агресивно и съответно супер алогично. Тук ще се опитам да защитя разумно гледната си точка защо това стихотворение всъщност е истински ценно за българската литература и се надявам да срещна разбиране.

Стихотворение с име „Вяра“, писано от комунист, само по себе си е интересен феномен. Всички знаем за веруюто на Маркс: „Религията е опиум за народите“ и „Битието определя съзнанието“. И ако с първото съм склонна да се съглася поне донякъде, защото религия и вяра не са непременно едно и също, то второто според мен изкопава гроба на комунизма още при създаването му като идеология. Ученията на Далечния Изток от древни времена казват на хората, че човешкото съзнание е безкрайно могъщо и че човек може да стане просветлено същество и да излезе от тази илюзорна материя на земята именно чрез промяна на съзнанието си. Но ето че идва Маркс и с едно изречение праща тази хилядолетна мъдрост на боклука.

Вярата е най-дълбокото нещо в човешката душа. Вярата е пряката връзка на човека с божественото. И то именно вярата, че утре животът ще бъде по-хубав и мъдър. Това е заложено като програма в абсолютно всеки един от нас. Загубим ли тази вяра, ние спираме да бъдем хора. Неслучайно Вапцаров посвещава четири куплета от общо девет от стихотворението си на твърдостта на своята вяра и на болката от загубата ѝ. И написаното от него не се различава много от това, което изпитва човек, вярващ в конкретна религия или в божественото по принцип.

Мнозина днес обвиняват Вапцаров, че е комунист. Обвиняват го, забравяйки историческия контекст, в който Вапцаров живее. Обвиняват го, забравяйки, че Ботев също е комунист. Забравяйки, че и двамата ни гениални поети се увличат от тези идеи по една много проста причина – те са безкрайно млади и безкрайно емоционални. "Аз не живея, аз горя", е написал Яворов, и това с пълна сила важи и за Ботев, и за Вапцаров. Обвиняват Вапцаров също, че е приел идеята за македонизма, забравяйки, че в по-късните си години поетът е осъзнал нейната несъстоятелност. Защото Вапцаров може да е наивен и идеалист, но не е глупак и не е предател на България. Той произхожда от род на истински патриоти, а кръвта вода не става. Вижда се десетилетия по-късно, когато неговият внук Никола Вапцаров е единственият банскалия, който открито се осмели да застане срещу монопола на кипърската офшорка „Юлен“.  

Но да се върнем на „Вяра“. В това стихотворение освен за вяра се говори и за още нещо много християнско. Сещате ли се? Говори се за любов. А като добавим и идеята за по-доброто и мъдро утре, троицата става пълна. Християнската троица Вяра, Надежда и Любов. Да, Вапцаров не го осъзнава. Той просто иска раят да се случи тук и сега. Но не иска ли същото и Гео Милев? Не казва ли той, че „земята ще бъде рай!“ Това е духът на времето. Духът на епохата, в която нацизмът навлиза с груб ботуш в България, започва да гони комунистите из цяла Европа и превръща Георги Димитров в истински герой със скалъпения срещу него Лайпцигски процес. Та кой прогресивен млад човек не би прегърнал в това време идеята на комунизма? Тогава не е имало интернет, от който хората да научат за пагубната роля, изиграна от СССР на Сталин в Испанската революция (и сега я знаят наистина малко хора). Изобщо за репресиите в СССР по това време се знае малко (всъщност кога ли западна Европа и САЩ са се интересували от Русия по начин, различен от функцията ѝ на суровинен придатък към западната цивилизация?). Нима може да се сърдим на Вапцаров, че вярата му, толкова искрено божествена по своята същност, се е обърнала към отричащия боговете комунизъм, в тази толкова объркана и кървава епоха?

В цялото стихотворение има само един момент, където ясно се усеща влиянието на комунизма. И той е, когато Вапцаров говори за борбата си с живота. Борбата е основното верую на комунизма, коренно противоположно на религиозните вярвания, че човек трябва да приема съдбата си такава, каквато Бог я е подредил. Но колко са хората дори и в днешно време, които вярват в това, били те комунисти или не? И нека не забравяме, че миг след казаното за борбата отново идва любовта. Любовта именно към „живота със грубите лапи челични“. И изброяването на всичко, което този обичащ живота Вапцаров е готов да направи за него.

Да, чувствата и мислите на Вапцаров в стиховете му невинаги са стабилни. Те се люшкат между полюсите. В това неспокойно време малко хора могат да останат трезвомислещи. Именно затова творчеството на Вапцаров е ценно. Ценно е със своите противоречия, с лутането между изначалното божествено човешко начало и все по-силно настъпващия атеизъм, който бележи цивилизацията ни и сега. Рухването на комунизма остави тази атеистична цивилизация с все по-крехка опора. Чудно ли е, че в нея днес избуяват неща като радикалния ислям?

И последно: Вапцаров е застрелян заради обвинения в тероризъм. Не се наемам да тълкувам тази присъда и нейната справедливост по една проста причина: познавам фактите твърде слабо. Знам само, че след проучване на архивите именно за Вапцаров Георги Марков е взел окончателното си решение да напусне комунистическа България. Но знам също колко безкрайно разочарован е той от липсата на справедливост и от другата страна на Желязната завеса. Тоест светът, за който мечтаят тези мъже, вярващи в светлия човешки идеал, явно не съществува на земята. И, както твърдят религиите, няма как да съществува на земята. Раят просто е на друго място.

Но нали на всеки от нас му се е искало да стигне до своя собствен рай? Не е ли това вечният, изначален човешки стремеж? Не вярваме ли, че в това всъщност е смисълът на живота ни? Именно този човешки и едновременно с това божествен стремеж виждам аз в стихотворението „Вяра“. Писано от комунист, това стихотворение носи в себе си искрицата на божественото. И за пореден път утвърждава в мен вярата, че доброто е по-силно от злото. Вяра, „бронирана здраво в гърдите“, за която „бронебойни патрони няма открити! Няма открити!“  




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 251932
Постинги: 89
Коментари: 214
Гласове: 395
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31