Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 19:36 - „Да, България“ – скептицизъм, гарниран с късче зелена надежда
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 581 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Очакванията около учредяването на „Да, България“ са месиански и това ме кара да гледам на тази партия скептично. Самият Христо Иванов произнесе една много добра реч на учредителното им събрание, но тепърва има да се доказва като добър политик. Досега така и не е успял да ме впечатли, макар че аз и трудно се впечатлявам де – в България единственият по-популярен политик след 89-та, за когото с чисто сърце мога да кажа, че ми допада, е покойният д-р Петър Дертлиев. Признавам си, изтичах да гласувам за Румен Радев в неделя следобед на балотажа; но то беше само в пристъп на гняв към простотията на Запада, където опищяха орталъка, че Радев бил путинофил и натофоб по простата причина, че са свикнали българският президент да оплюва Русия с пяна на уста; и не стига, че опищяха орталъка, но и един младок го добави в написана от мен статия, без дори да ме попита (журналистическите стандарти отиват по дяволите не само в България).

И друга причина имам за скептицизма си. Фактът, че за 25 години в България са регистрирани над 300 партии. Вярно, че над 40 години член първи на българската конституция славословеше само една, ама все пак – триста! Спартанските герои са били толкова и останаха в историята с храбростта си, но нашите 300 партии – представяте ли си, ако на някой бъдещ историк му хрумне да вкара всички тях в един учебник? Ще настане истински ученически бунт!

Всъщност през 2008 г. самата аз бях също толкова еуфоризирана и ентусиазирана. Тогава загубих политическата си девственост (по адвокат Николай Хаджигенов) с партия „Зелените“ и посветих голяма част от следващите 6 години от живота си на този проект. През 2012 г. дори рискувах да напусна добре платената си, но безкрайно сива корпоративна службица, защото исках да дам на тази партия повече от своите способности и потенциал. Заради тях карах кола от София до Каварна, когато бях най-неопитният и некадърен шофьор на света. Събирах подписи в най-големите студове покрай референдума през 2013 г. и се е случвало да работя по цели нощи – напълно безплатно. Търпях да ме обиждат и се опитвах винаги да бъда аргументирана и обективна в оценките си (което пак не ме спаси хората да ми се сърдят и да ме намразват). Изживях огромното напрежение на кампанията през 2013 г., когато се втурнах в една предизборна надпревара в Кюстендил (а след разочароващите резултати три денонощия спах като пребито куче). А после… После дойде драмата с Пеевски и аз бях сигурна, че най-после в България ще настъпи промяна. Участвах в преговорите на „Зелените“ с т.нар. Реформаторски блок и докато след първия разговор с тях все още имах някакви надежди за добър резултат, след втория се прибрах вкъщи и си измих старите огромни двукрилни прозорци, които не бях пипала от две години (щото се занимавах с политическа работа).

Следващите няколко месеца от живота си посветих на това да се измъкнем от тази кална гнус. Воювах открито, защото винаги съм ненавиждала прикритите войни и лицемерието. През ноември 2013 г. Националният съвет на „Зелените“ гласува прекратяване на преговорите с тази хлъзгава формация и реши да се даде пресконференция, на която това да се обяви официално. В двата дни между заседанието на НС и пресконференцията Борислав Сандов, тогава съпредседател на „Зелените“ (когото лично бях номинирала за този пост), успя да подмени темата на пресконференцията, а от след това от трибуната й и съдържанието на решението на Националния съвет. Слушах и не вярвах на ушите си. Последващият съпредседател на „Зелените“ Петко Цветков на самата пресконференция направи глупавия в моите очи политически цирк да поиска оставката на Сандов. Не че я получи.

Получи се друго обаче – искане за моето изключване от „Зелените“, подписано от Владислав Панев, Христо Генев, Борислав Сандов и Антони Де Ла Реа. Отново не можех да повярвам какво се случва – една претендираща за демократичност и прозрачност партия даваше ход на пълна с лъжи жалба, писана по тертип комсомолски другарски съд. Разбрах какво е да те предадат хора, на които си вярвал. Погледнато от човешка гледна точка, не се сещам какво по-гадно може да се случи на някого.

Същото това НС взе решение за изключването ми година по-късно, след като открито ги бях наругала за избора на Атанас Чобанов да оглави листата за евроизборите (нищо против Атанас Чобанов, просто мразя политическите прелитания от партия в партия), без аз да присъствам на това заседание и без дори да ме изслушат. Оттогава съм просто пристрастен наблюдател на случващото се при „Зелените“. И то не ме радва особено. Единственият зелен общински съветник в София е икономист, специалист по недвижими имоти, завършил в Пекин. За съпредседател наскоро беше избран споменатият по-горе Владислав Панев. Единствен лъч светлина остава Зарица Георгиева, а основната причина тя да продължава да е на поста съпредседател на „Зелените“ са огромната й трудоспособност и невероятният й професионализъм, съчетани с дипломатичност и умела комуникация, които я правят супер подходяща за лице за контакт с Европа.

Но… да се върнем на „Да, България“. Без да познавам този проект отблизо, се страхувам, че хората в него не си дават сметка колко мръсна, неблагодарна и къртовска работа ги чака. Във всеки случай, от сърце им пожелавам да си изградят добър имунитет, защото тоталитарният манталитет, посредствеността и кариеризмът дебнат отвсякъде. Но… нали казват, че и спасението така прави J В едно съм сигурна: времето на партиите ментета отмина. Народът се научи да ги разпознава безпогрешно (след триста партии поне на това се научихме). И… дано това значи, че е дошло време за истинска партия. Не мисля, че „Да, България“ има потенциал да бъде истинска партия. Но има шанс и кредит на доверие да направи реална политическа кампания за реална съдебна реформа. А когато тази реформа най-после се случи, останалото ще си дойде на място по естествен път.

Но за да се случи тази реформа, трябва да забравим следните фрази:

„Нищо няма да се промени.“

„От мен нищо не зависи.“

„Опитах, но не се получи.“

Защото те са онази истинска чума, която, заедно с посредствеността, мързела и егоизма, е причина за провала на всички тези 300 и кусур български партии.

Това, че сме опитали и не е станало не значи, че не трябва да опитаме пак. Това, че нищо не се е променило в миналото не значи, че нищо няма да се промени и в бъдещето. А когато си повтаряш как от теб нищо не зависи, завърташ един дяволски кръг, в който мисли и битие са обезнадеждават взаимно и е нужно ОГРОМНО усилие на волята за разкъсване на този обръч. Огромно е, да, но е възможно да се случи. За справка виж началото на абзаца.

„Девететажната кула започва от първата тухла. Изминаването на хилядите Ли започва от първата стъпка“ е казал преди хиляди години китайският мъдрец Лао Дзъ, основоположник на даоизма.

Ако се осмелим да тръгнем и не се отклоняваме от пътя към справедливостта, ще я постигнем. С добри сърца и издръжливи тела и умове дори и хилядите Ли се изминават неусетно. 




Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mao13 - Една банална история на един наивен български евро-унтерменш...
07.01 20:16
...обитаващ ЕВРО-ОКУПАЦИОННИЯ евро-райхскомисариат "България" и попаднал под отровната ЕКО-ЛИБЕРАЛИСТИЧНА нео-троцкистка медийна НАРКОЗА.
Повечето интелигентни български евро-унтерменши са минали по този път.
Когато се пръква някаква "партия", първият въпрос е "КОЙ ПЛАЩА".
В случая с лицето Иванов , адвокатче с ОТНЕТИ АДВОКАТСКИ ПРАВА поради юридическа НЕГРАМОТНОСТ и НАРУШЕНИЕ АДВОКАТСКАТА ЕТИКА !?!?!?, не е трудно да открием финансирането на КРИМИНАЛНО-ОЛИГАРХИЧНИЯ кръг "Капитал" и Иво Прокопиев, чийто служители представляват основната група от инициаторите на този вече мъртъв политически, нещо като "проект".
цитирай
2. krumbelosvet - Уви, отново и отново се налага
16.01 17:52
да се повтаря, че без отчитане на ВЪНШНАТА манипуляция, натиск и принуда, без ВЪНШНИЯ ФАКТОР, е празна работа всеки вътрешно-политико-икономико-морален анализ. А външният фактор има интерес да си мислим, че сами сме си виновни, и решаващата част от медиите, зависими отвън, работят за този външен интерес. Да е жива и здрава авторката, с нейната детско-младежка ВЯРА в победата на доброто. Да, доброто ще победи, но може би след световна война. Защото е световна главата, която е вмерисана.
Призивите за "спасителни актове" напомнят призива на Дони "Не на страха". Така едно врабче, май Радичково, казваше "Татко, кажи на дърветата да се клатят, за да спре вятъра".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 230418
Постинги: 84
Коментари: 207
Гласове: 368
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31