Tези дни в България медиите съобщиха за няколко събития, които показват до каква степен се е разпаднало българското общество: смъртта на ужасяващо пребития от трима охранители на варненски мол Нягол Петров; смъртта от измръзване на няколко бежанци след жесток побой от гранична полиция; побоят над стопанка на ферма за възстановяване на ранени животни край Варна.

Общото между тези случаи е брутална агресия. Първите два са особено тревожни, защото завършват със смърт. Третият е споменат главно като ярък пример за НЕпредизвикана агресия. Агресия над хора, които по никакъв начин не са причинили зло и не представляват заплаха. Дори напротив. И защото случаят може да има продължение. И то може да е най-лошото.

Нека назовем нещата с истинските им имена: охранителите в МОЛ-а във Варна, както и участвалите в побоя над бежанците полицаи са убийци. Те не са убийци по непредпазливост. Те са от онази страшна порода агресори, която бие до смърт, защото може и защото никой няма да я накаже за последствията. Нещо повече, има голяма вероятност да я похвали. Това не намалява вината им, но вкарва в случая и обществени ценности на българите. Или по-скоро липсата на такива.

В България силният се уважава, когато мачка слабия. Уважението е приравнено със страха. Великодушието със слабостта. Добротата – с балъщина. Хитростта – с интелигентност. И не, не е виновен комунизмът. Бай Ганьо е образ от началото на Следосвобожденска България. Толкова безкрайно актуален в момента, когато за втори път си имаме за премиер човек, когото сякаш Алеко е имал пред очите си, когато е писал своята безсмъртна книга.

Днес на уебсайта на „Дневник” беше публикувана статия за патилата на бежанците, сред които и зверствата на българската гранична полиция. Повечето коментари бяха от типа: „Ние сме си достатъчно зле и без тези, да се махат, защото като дойдат само ще стане още по-зле.”

Единственият глас на защита дойде от един български емигрант в САЩ. Публикувам постинга му със съкращения, както и реакцията, предизвикала неговия постинг.

„Напротив, аз много държа да се върнеш, както и всички, които размахват назидателно големия пръст отдалеч. Елате и покажете как се прави, аз нямам нищо против да почерпя опит.- цитат на коментар #41 от “rapidfire”

До коментар [#41] от "rapidfire":
Минало ми е времето вече на мене. Имаше време когато правех опити, вече не. Едно от най-големите удоволствия на Българина е да ти покаже че си балък и не са ти ясни тия работи. И можеш да забравиш как е в Америка! Тук не е Америка, анадъмо!
Без да ти размахвам пръст ще ти кажа какъв ще бъде най-големият проблем на България в следващите 20 - 30 години. Неграмотност и липса на квалификация. Това е по-тежкият проблем от корупцията! Знам го, защото ми се случи да говоря с хора, които имат инвестиционен фонд, и ги проучват тези неща. В България хората си мислят че корупцията е най-страшното нещо. Не е. По-нагоре някои питат как ще изхранваме циганите. Не можем защото са много. По времето на Соца държавата беше репресивна, но поне задължително ги водеха на училище. Сега няма такова нещо. Защо? ЦРУ ли са виновни или типичната ни мърлящина и безотговорност? От това, което аз виждам, имате около 700,000 неграмотни български граждани, които дори вече не могат да говорят Български! Ти се палиш за 200 човека емигранти, а не виждаш 10% от населението? А какво да кажем за почти 50% от българските деца, които са функционално неграмотни? Повечето хора от моята фамилия са инженери. Бяха. Сега имам роднини, на които децата им напуснаха училище в 10-ти клас без причина. Имам роднина, на който синът му на 18 години не можа да преразкаже филм, който е гледал преди 2 часа! Защо не ходи на училище? „Ами не можем да го накараме насила” - това е отговорът на родителите. Аз няма да се учудя, ако 20% от населението сега е неграмотно и без никаква квалификация. По мое време това беше невъзможно! Не заради Соца, а защото хората не го позволяваха. Имаше домашно възпитание и чувство за срам. Имаше нетърпимост към тези неща. И това не беше защото простакът бай Тошо е казал, а защото имаш някакъв общоприет начин за възпитание и държание. Сега, когато репресивната държава я няма, защо хората се смъкнаха на възможно най-ниския общ знаменател? Всичко започва в семейството!!!! Ако ти непрекъснато говориш пред децата си, че емигрантите са животни и не заслужават да бъдат третирани като хора ... как мислиш, че ще мислят децата ти? Ако непрекъснато говориш пред тях, че ти храниш циганите, как мислиш, че те ще се отнасят към тях? Аз се ужасявам от това колко се е разпаднало гражданското общество в България за 30 години. А какво ще стане след още 30?
Аз не съм по-различен от тебе! И аз си мислех, че всичко е морално, оправдано, защото се боря за живота си като емигрант. Оказа се, че не е!! На първата Коледа в САЩ почти непознато семейство Американци ме поканиха да прекарам Коледа с тях. Като седнахме на масата ме попитаха дали ще се засегна ако кажат молитва, защото знаеха, че идвам от комунистическа държава. И знаеш ли каква беше молитвата? - "Благодарим ти, Господи, за храната и помогни на нашия гост, защото е далеч от родина и семейство и е сам на този свят." И всичко това пред децата им. След вечерята останалата храна се опакова и всички с децата излязохме да се разходим и да я дадем на бездомните ... пак пред децата. Те раздаваха храната и казваха на бездомните „Бог да те благослови”.
Балъци, нали? На мене ми трябваха около 2 години, докото осъзная, че човек, ако иска да живее в общество, не може да гледа само за себе си. Помогнал съм поне на 15 човека не само Българи да дойдат и да се установят в Америка. Поне 6, 7 от тях абсолютно не заслужаваха моята помощ. Но това няма никакво значение. За мене е важно, че синът ми вижда, че помагам на хора и по този начин се учи.
Знам ,че 90% от форумците ще ми се изсмеят че съм толераст и глупак. Съм ли? Аз живея в общество, където всеки ми се усмихва и ме пита - как мога да ти помогна. Аз говоря с тежък славянски акцент и няма съмнение, че съм Българин. Това никога не ми е пречило тук и направих чудесна кариера. Около мене е пълно с преуспели Българи, Филипинци, Французи, Турци, Иранци. По купоните винаги има хора отвсякъде и повярвай ми, майтапите са по-интересни така.
Какво мислиш, че ще спечелиш като държиш емигрантите без работа и без переспектива? И те не са проблемът, както вече ти казах. Не може да не виждаш моментното задоволство в очите на българина, който подвиква: „Хей мангал”. Всеки си казва: „Е аз може да съм зле, ама поне не съм мангал.” И затова си готов да жертваш бъдещето на децата си? Къде мислиш ,че ще живеят те? Ако са в България, ще трябва да се страхуват от орди от полугладни, неграмотни диваци които дори не говорят български вече, но са с Български паспорти и няма къде да отидат.
И не ми казвай че всичко сте направили, ама те не можели да се интегрират и аз не разбирам. Аз разбирам, защото по света има решения на този проблем! Не ми казвай, че този, който не може да си оправи оградата или двора или входа, в който живее, този, който дори не поздравява съседите си, който гърми чалга в 3 през нощта, е направил нещо за този проблем. Не е!
За мене това е академичен спор. След малко си лягам. За теб това е въпрос на оцеляване. Ти живееш там. Тъжното е, че си мислиш, че аз ти размахвам пръст отвъд океана, а ти си пич, който работи и храни циганите. Ако не можеш да видиш проблема, който имаш, никога няма да можеш да го решиш. Ще си живееш така с чуство за превъзходство над цигани и емигранти, но като остарееш ще те е страх да излезнеш един хляб да си купиш защото някой може да ти пререже гърлото за 2 лева.
Когато си вътре в системата, често не можеш да видиш проблема ясно. Аз само се опитвам да ти дам по-различна гледна точка. Ако искаш помисли върху това. Ако не искаш - ти си знаеш - бълък, толераст, айде нема нужда от хамерикански хитрости гледай си негрите там.”

Надявам се повече хора да се замислим. Определено има над какво.

Аз разбирам, че е трудно човек да бъде добър, когато не му е добре. Но знам също, че трудно не значи невъзможно. Знам, че добро и зло са наднационални категории. Надрасови и надетнически. Знам, че обществото ни е безкрайно оскотяло. Но има само един начин да надмогнем скотското: като надмогнем скота вътре в себе си. А после... после няма невъзможни неща.