Глава последна
Краят на Третото българско царство. Златогривият лът построява Ноев ковчег
Дълги години книжният порой от разнопартийни декларации, политически платформи, протоколи, резолюции, канцеларски преписки от номер на номер продължаваше да се излива върху Третото българско царство с такава упоритост, че почна да предвещава потоп.
Никой обаче не обръщаше внимание на тревожните признаци и племето продължаваш да се дели на съюзи, партии, партийки, групи, племена, крила, крилца и опашки, като съюзите, партиите, партийките, групите, крилата, крилцата и опашките се деляха и цепеха на съставните си части, докато всички се превърнаха в ситни трески, които, подкрепени от канцеларския дъмпинг от преписки и протоколи, заляха страната, покриваха градове и селища и изпълниха долини и усои.
И настана потоп, който обрече на мор и погибел демократическата държава.
Златогривият лъв, който си стоеше на държавния герб, като видя нещастието, съживи се, изскочи от раямката си и реши да направи Ноев ковчег, за да спаси каквото може.
Но понеже Ньойският договор му запрещаваше да строи кораби и флоти, докато се убеди светът, че това не е броненосец, а ковчег, предназначен да прибере останките от погиващото царство, мина доста време и потопът унищожи и издава всичко с изключение на един политик, едоин недоцепен партизанин и един канцеларски бюрократ.
Прибра златогривият лъв оцелелите от потопа, настани ги в ковчега си и се понесе по вълните към Юмрук чал – високият старопланински връх, който единствен не беше залят от потопа.
Като се видяха на сигурно място, спасените се ободриха и старите им инстинкти се пробудиха, вследствие на което политикът почна да увещава златогривия лъв, че Македония без Солун не може, партизанинът започна да му държи предизборни речи и да му обещава, че след потопа ще го направи надничар в Зоологическата градина, а канцеларския бюрократ мълчеше и продължаваше с упоритост да пише входящи и изходящи номера на една преписка, започната още от Първото българско царство по въпроса за данъка, който Аспарух има да дължи на държавата във връзка със заселването си на българска земя.
Лъвът ги слушаше снизходително и всичко им прощаваше, но когато чу, че политикът се отпусна и започна настоятелно да иска командировка до Женева, партизанинът почна настоятелно да иска да подпише партийна декларация и да му даде рушвет десет от бъдещите си надници, като видя, че канцеларският чиновник взе да му оценява ковчега, за да му иска данък върху имота, лъвът се разяри и взе, че ги хвърли в развълнуваната бездна и ги изподави.
И сам пристигна на Юмрук чал.
Уморен и съкрушен от гибелта на царството си, лъвът се опре о гиганстския Юмрук на чала, въздъхна и рече:
- Ех, драги, ти като си Юмрук и аз като съм лъв, защо не се сетихме по-рано ти да се стовариш върху племето, а аз да му покажа зъбите си – белким овреме щяхме да помогнем и нямаше гибел да унищожи царството.
Така свърши Третото българско царство, което след потопа се превърна в пустиня, за да има археолозите да си блъскат главата, за да разберат как едно чалнато племе само си е затрило царщината.
