Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2014 19:56 - „NSA има достъп до мислите ни”
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 1223 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.06.2015 19:52


Колко могъщи са тайните служби на САЩ – и как може да им противодействаме? Разговор с познавача на NSA Джеймс Бемфорд

Американският журналист Джеймс Бемфорд вероятно е един от малкото хора, които знаят повече за NSA, отколкото NSA за тях. Бемфорд е служил в американската флота и е следвал право, а после пише множество книги за тайните служби. Последната от тях е „Фабриката в сянка: ултрасекретната NSA от 9/11 до подслушването на Америка”. За Бенфорд прясно проведената операция „Призма” е поредното доказателство как NSA разширява програмите си за наблюдение и контрол без политически дебат за последствията. Интервюто е водено по телефон и мейл.


Г-н Бемфорд, нека започнем интервюто с един личен въпрос. Учудихте ме с мейла си в AOL. Не се ли притеснявате за сигурността на интернет комуникацията си?

Използвам и Gmail. Къде е разликата? Никога не говоря с моите източници по телефон или мейл; срещам се с тях лично и разговаряме дълго. Ако кодирам мейлите си, отсрещната страна също трябва да го прави. По този начин все едно размахвам флаг и крещя: Ехо, тук се води супер важен разговор, подслушвайте ни!

Вие от години пишете за NSA, в последно време избухна сериозен скандал заради мащабния контрол на американските служби в интернет. Какво точно се прецака? Злоупотреби ли NSA с властта си? Превишиха ли правата си президентите Буш и Обама? Или Конгресът не се справи с контрола върху службите?

Несправянето е абсолютно: невероятно разширение на системата за наблюдение и контрол без какъвто и да е обществен дебат. Гражданите бяха поставени пред свършен факт. NSA твърди, че го прави за благото на обществото. Но това са празни приказки. В действителност NSA трупа купища информация, но тя не послужи за нищо при атентата в Бостън. Атентаторите спокойно са комуникирали помежду си, единият е летял до Чечня. Имали сме всички данни – и какво от това? NSA са натрупали толкова огромна купчина слама, че да намериш иглата в нея е почти невъзможно.

Що за служба е тази, която разполага с всякакви технически чудеса, но не е в състояние да предотвратява атентати? Агентите не са се усъмнили и в Едуард Сноудън, шпионинът в собствените им редици. Колко ефективна е NSA въобще?

NSA проспа първия атентат по Световния търговски център през 1993 в Ню Йорк, както и нападението над кораба USS Cole в пристанището на Аден през 2000, сега и атентатите в Бостън. А малко преди 11.09.2001 терористите отсядат в Лоръл, Мериленд, почти под носа на службите в самата им централа. Човек трябва да си припомни също, че службата не е създадена да преследва определени хора, нейната първоначална задача е да пази САЩ от СССР. Това е голяма разлика. Едното е преследване на отделни престъпници, а другото – национална сигурност. Двете не се връзват.

Колко тясно е сътрудничеството на NSA с другите тайни служби, например германската?

Работата ни с Германия беше възможно най-интензивната. Заради близостта до Съветския Съюз имахме повече шпионски централи в Германия, отколкото където и да е другаде. Много бяха затворени, но някои като че ли все още работят. Но Германия е и цел за NSA, например защото терористите  от 11/9 идват оттам. Тоест, човек може да е едновременно съюзник и цел за наблюдение и контрол.

Особено възмущение предизвиква сътрудничеството между NSA и големи интернет фирми като Google. Колко важни са тези връзки?

Мнозина прескачат един факт от огромно значение: когато тайните служби котролират кабелите, които свързват Google с Интернет, няма никакво значение дали Google дава данните си доброволно или не. Затова NSA има контролни постове на местата, откъдето информaцията влиза в САЩ и откъдето излиза. Там те разделят стъкленофазерните кабели на две: една част отива във фирмата, за която са били предназначени, а друга – в секретно помещение, до което няма достъп никой от въпросната компания. Там информацията минава през серия филтри, машини, създадени от компанията Нейръс, които NSA може да програмира пряко. Така NSA може да стигне до всички данни и е абсолютно все едно дали те са предназначени за Google или за някой друг. Изобщо не става дума Google да даде достъп на NSA – те си имат достъп така или иначе.

Съществуват и доклади, че NSA работи в тясно сътрудничество с технологични фирми като Майкрософт. Много от тези фирми са информирали NSA за пролуките в системите за сигурност на продуктите си, благодарение на които тайните служби са си осигурили достъп до компютърните системи на други държави.

Дълго време имаше тесни, строго секретни връзки между NSA и телекомуникационните компании. Това сътрудничество продължава вече десетки години. Всеки път, когато това сътрудничество излиза наяве, то бива прекратено за кратко, само за да бъде подновено, след като скандалът се позабрави. И фирми като телефонния гигант AT&T винаги могат да се оправдаят, че действат в рамките на съществуващите закони.

Ще го играя малко адвокат на дявола. Когато фирмите събират толкова много данни, не е ли тянхо задължение да ги предадат на службите? Когато Google регистрира запитвания за тенджери под налягане, каквито бяха използвани като детонатори при атентатите в Бостън, не е ли трябвало фирмата да провери и кои потребители са търсили информация за правене на бомби?

Колко хора в САЩ са били убити чрез тенджери под налягане? Вместо да подозирам хората, които пазаруват такива тенджери в мрежата, по-добре да забраним автоматичните оръжия. След 11 септември 2001 година в САЩ ислямските терористи са убили 20 души. В същата времева рамка повече от 300 000 души са загинали от огнестрелно оръжие. Пресилваме значението на терористичните нападания и си затваряме очите за реалните опасности.

Ако погледнем реалистично, ясно е, че борбата с терора ще продължава да бъде приоритет. Някои политици в Германия искат повече следене върху електронната комуникция. Но дали това „сигналното разузнаване” (базирането на информация от електронни източници) е по-ефективно от „човешкото разузнаване”, което разчита на отделни информатори?

Мисля, че работата на националните служби като цяло бива сериозно надценена. След 11 септември например масово информаторите ни в Ирак ни лъжеха, за да се разправим с хора, които са неудобни лично за тях. За мен „сигналното разузнаване” е по-точно, защото там поне се знае, че се проследява електронна комуникация. Но то е прекалено и бива насочено срещу американския народ. Те трябва да се концентрират върху правилните цели.

Британският вестник Гардиън наскоро съобщи, че NSA заедно с британските служби са шпионирали делагциите на страните от Г-20. Най-вероятно, за да си осигурят предимство при преговорите.

NSA и предшествениците й шпионират конфреренции с участието на САЩ от 20-те години на миналия век. Те са шпионирали комуникацията на повечето от важните държави, когато през 1945 в Сан Франциско се основава ООН. Шпионираха също и през 2003, когато САЩ искаха подкрепа от ООН за войната в Ирак.

Директорът на NSA, генерал Кийт Аликзандър, ръководи и  Киберкомандата на САЩ: военна организация, която се занимава с електронното водене на война. Как може един човек да концентрира толкова власт?

Той наистина притежава огромна власт. С Киберкомандата шефът на тайните служби на практика разполага със собствена армия, с войскови, морски и въздушни дивизии. Той може да нареди и извършването на кибер атаки. Междувременно смисълът на подобни атаки не е само създаването на вирус, който унищожава информацията от хард дискове, но и т. нар. „кибернетични атаки”, които разрушават обекти. С тях могат да бъдат взривени електроцентрали например. Така че този човек, когото повечето конгресмени едва ли биха разпознали, разполага с повече власт от когото и да е в историята на американските тайни служби.

Колко важна е кибер войната днес?

За да получи властта си, Кийт Алекзандър трябваше да представи аргументи затова, че Китай редовно напада САЩ през интернет. Това за Конгреса е повод да запази бюджета на NSA. В проектобюджета за следващата година са предвидени 4,5 милиарда долара по-малко за шпионаж, но пък 4,5 милиарда повече за Киберкомандата. Там отива властта и от това ще се обогатят всички оръжейни фирми, които досега печелеха милиарди от войните в Афганистан и Ирак.

Вашата книга "Фабриката в сянка" свършва с една плашеща мисъл. Пишете , че в момента съществува „потенциалът тиранията в САЩ да бъде напълно завършена”. Само законът пази нацията да не се срине в пропастта. Ако човек обаче погледне социологическите проучвания, американците не изглеждат обезпокоени. Колко всъщност притеснени трябва да бъдат според Вас?  

Доста загрижени трябва да бъдат. Кoгато всичко стана дигитално, много неща се промениха. Ако планирате да пътувате в Южна Америка или пък сте болни, търсите информация в мрежата. Ако някой има достъп до вашите търсения през Гугъл, отй има достъп до мислите ви. Когато Оруел пише 1984, той разказва за един свят, в който правителството наблюдава как хората говорят едни с други. Но NSA има достъп не само до разгоорите на хората, но и до техните мисли. Това е наистина огромен, невероятен контрол.

И как може да се противопоставим на това? Трябва ли САЩ да приложат по-строго законодателство?

Нужните за целта закони ги има, но не се прилагат. Няма започнат съдебен процес нито срещу някого от правителството, нито от телекомуниакционните компании. Обама преследва хора като Манинг и Сноудън, а вместо това трябва да насочи усилията си към хората, които престъпват тези закони. Коато Джеймс Клипър, директорът на Националното разузнаване излъга Конгреса, трябваше да направим нещо срещу това. Когато телекомуникационните компании пресъпват закона, както по времето на Буш, някой трябваше да отиде в затвора. Когато започнем да прилагаме законите си, хората ще започнат и да ги спазват.

Какво трябва да се случи, за да бъдат прилагани законите?

Нещо като през 1975 и 1976. Тогава един сенатор разпорежда масови изслушвания – той изправя пред Конгреса десетки служители, включително директора на NSA. И оттогава много хора се страхуват, че може да ги поканят на подобно изслушване. Сега обаче сякаш правилото е: ако следваш законите – много добре; ако не ги следваш – нямаме нищо против. Що за правова държава е това?

Робърт Ливайн, Ди Цайт, 20.06.2013

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 248917
Постинги: 88
Коментари: 213
Гласове: 394
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031