Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2014 21:09 - Из "Трима другари" на Ерих Мария Ремарк
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 1979 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.03.2014 21:20


На подиума бе застанал здрав, набит мъж и говореше. Имаше плътен гръден глас, който без усилие, напълно разбираем, стигаше и до най-отдалечените кътчета. Беше глас, който убеждава, без да се обръща особено внимание на всичко, което изрича. Мъжът се разхождаше по сцената непринудено, с леки движения на ръцете си, понякога отпиваше по глътка вода или пускаше по някоя шега.
След това обаче той изведнъж спря  и обърнат към публиката, неподвижен, с променен остър глас започна да сипе изречение след изречение, сякаш камшични удари, истини, които всеки знаеше: за бедността, за глада, за безработицата, като повишаваше глас, увличаше слушателите, докато накрая проехтя в екстаз: "Това не може да продължава така! Трябва да се промени!"
Публиката изрази бурно одобрение, ръкопляскаше и викаше, като че ли с тези думи всичко се бе променило. Мъжът на сцената изчака. Лицето му сияеше. И тогава подхвана обстойно, убедително, неотразимо, обещание след обещание; заваляха толкова обещания, че над главите на това множество се издигна вълшебен пъстър рай, беше като лотария, в която всички билети са печеливши и получават най-големите печалби и в която всеки намира своето лично щастие, своята лична правота и своето лично отмъщение.
Разглеждах слушателите. Бяха хора от най-различни професии: книговодители, дребни занаятчии, чиновници, известно число работници и много жени. Те седяха тук в горещата зала, облегнати назад или приведени напред, редица до редица, лице до лице, потокът от думи ги обливаше и колкото и да бе странно: колкото и различни да бяха, всички лица имаха един и същ израз на унес, еднакъв сънновглъбен поглед към далечината на една мъглива Фата моргана; в него имаше празнота и същевременно преголямо очакване, което угасяше всичко: критика, съмнение, възражения и въпроси, всекидневие, настояще, действителност. Човекът на подиума знаеше всичко, за всеки въпрос имаше отговор, за всяка болка - лек. Хубаво беше да му се довериш. Хубаво беше да имаш някого, който мисли за теб. Хубаво беше да вярваш.
...................

- Ото - казах на Кьостер, който крачеше пред мен - сега зная какво искат хората. Те изобщо не искат да се занимават с политика. Търсят си заместител на религията.
Той се огледа.
- Естествено. Те желаят отново да вярват в нещо. Затова са и толкова фанатични.

Из безкрайно тъжната, но и безкрайно красива новела на Ерих Мария Ремарк "Трима другари". Писана през 1936 г. за Германия, за Берлин между Първата и Втората световни войни. По нея има сниман и филм, Three comrades, режисиран от Frank Borzage, първият спечелил Оскар режисьор, а съавтор на сценария е Франсис Скот Фицджералд.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475242
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031