Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2014 14:34 - Бoлестното трупане на пари ни води към пропастта
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 1303 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.03.2014 15:04


Aлександър Мали е директор на Виенската служба за задлъжнели кредитополучатели. От края на 80-те години на 20-ти век град Виена започва да подпомага със съвет задлъжнели домакинства. През 1989 общинските съветници решават да създадат отделна независима институция за целта. Оттогава оттам са минали 19 000 частни фалити. Средната сума, с която са задлъжнели търсещите помощ домакинства е 40 хиляди евро. 


Самият вие изпадал ли сте във финансови трудности?

Трудности не, но ми се е случвало да съм на ръба. Особено като студент. И още тогава бързо разбрах, че границата между ласкаенето на клиенти и твърдият подход към прегрешилите е много тънка.

Как?

Заради грешка на банката един превод в банковата ми сметка не беше отразен. Това дълго време не ми беше направило впечатление и изведнъж се оказа, че сметката ми е доста на минус. Получих предупреждение, което веднага ми струваше 15 шилинга. Тогава за мен това бяха много пари. Разсърдих се много, защото бях лоален клиент. И се махнах от тази банка.

Случвало ли Ви се е да правите дългове?

 

Веднъж имах краткосрочен мостов кредит. Аз не съм против кредитите като цяло, само срещу безсмислените кредити. И за съжаление в моята работа често виждам такива.

Какво е безсмислен кредит?

Всяка консумация, която финансирам чрез кредит, е доста неразумна. Когато имам малко пари, мога да ги похарча. Не съм пророк на пестенето на пари на всяка цена. Според мен просто е по-добре  човек да харчи парите, които има. Но не взети назаем пари. Това е преразпределение от долу нагоре.

 

Означава ли това, че харчите всички пари, които имате?

 

Опитвам се да изхарча всичко, което имам. Имам стара къща и стара кола. И по двете мога да правя доста ремонти и тогава парите свършват много бързо. Но по принцип мисля като пестелив човек чисто интуитивно. С удоволствие харча пари, но трябва да съм сигурен, че ги имам. Мисълта да съм на минус ми е неприятна. В този случай по-скоро бих се отказал да похарча парите.

Но в сравнение с клиентите ви в бюрото за съвет към задлъжнелите кредитополучатели Вие сте по-скоро изключение?

Да, и така трябва. И лекарите не преминават през всички болести, които пациентите им имат.

Защо сте толкова категорично против пестенето?

Нямам нищо против белите пари за черни дни. Но съм против болестното трупане на пари, свързано с идеята, че парите трябва да работят за мен. Тази идея ни води на ръба на пропастта. Имаме прекалено много инвестиционен капитал, прекалено много хора и фирми и те всички искат парите да се увеличават от само себе си. Това няма как да функционира.

Но да похарчат всичко не могат всички.

Може би имат просто твърде много. Не завиждам никому. Но е супер абсурдно  да се печелят по 12 милиона евро на година. След данъците остават 500 000 евро на месец. Как може да бъдат изхарчени?

Промени ли се нагласата ви към парите, след като започнахте работа като съветник на задлъжнели кредитополучатели?

Абсолютно. Аз не задлъжнявам по сметката си и с едно евро, защото знам, че това е най-опасният дългов капан. Някои хора изобщо не могат да излязат от задлъжнялостта си. Поддържат го на един минус понякога по 20 години, и после изведнъж всичко се срива. Когато за първи път прекрачиш вземеш кредит, се научаваш да харчиш пари, които нямаш. И после плащат по 18 процента лихва.

 

Вие бихте ли дали пари назаем?

Предпочитам да не. Когато го смятам за смислено и съм наясно, че бих могъл да живея и без тези пари, ако не ми ги върнат, тогава да. Това, което не бих направил е да дам пари на някого, който ми каже: „Имам спешна нужда от тях, за да не ме викат в съда.” Ако дам на някого пари и той ги ползва само за запушване на дупки, вероятността да не ми ги върне е много голяма. Ще преживея това, но ще се разсърдя, защото човекът не ми е казал истината. И второ, така няма да помогна на никого. Парите помагат само ако някой е обявил фалит и така може по-бързо да изплати задълженията си.

Питали ли са ви за финансова помощ?

Не. Веднъж изплатих кредит на много близък човек, вместо парите ми да лежат без лихви в банката. Но тогава не мисля за обратното плащане.

Решаващи за отношението към парите са климатът у дома и родителите. Вие самият имате ли деца?

Не.

Жалко, защото отпада въпросът за джобните.

Не непременно. Веднъж имах доклад в едно училище и попитах 15-годишните ученици знаят ли колко струва един пуловер. Знаеха го само онези, които получаваха джобни, а заедно с тях и отговорността да плащат за облеклото си от тези пари. Който не получаваше джобни, нямаше никаква идея. Джобните са важни, когато са свързани със задължението детето само да плаща за нещо от тях – да взема самостоятелно решения.

Ако не се научим как да се отансяме към парите като деца, можце ли да го научим по-късно?

С много повече усилия. Ролята на родителите често се подценява. При това става думи за дреби на пръв поглед детайли: как се държат родителите по време на разходка? Влизат ли във всяко изпречило се на пътя им кафене и поръчват ли като луди? От това децата учат много, или пък не научават нищо.

Защо австрийците попадат в капана на задлъжнялостта?

Главната причина е, че в продължение на много време са харчили повече, отколкото имат. Все по-често те си вземат първият телевизор на изплащане – а след това и колата. Има и външни фактори: приятелката забременява, загубва си работата, разделят се. Коренът обаче се крие в това, че човек не забелязва как харчи повече пари, отколкото има. До 2008 тази непрозрачност беше масово подкрепяна от банките. Имаше един неписан закон, че на хората, които не могат да смятат, им се бута всичко в ръцете.  

По-добре ли е сега положението?

Банковата криза донесе и нещо положително. Банките сложиха спирачка на кредитите, макар че твърдят обратното. Но се опасявам, че тази фаза бързо ще премине.

Често ли Ви лъжат клиентите Ви?

Не, това няма смисъл. От мен те не получават пари, а само съвети. И ако ме лъжат, ще получат погрешен съвет. Но разбира се случва от срам да не ми кажат цялата истина. И когато става дума за имотите, които притежават, при частен банкрут, не всички веднага казват, че имат къща в Турция или Сърбия.

От какво им е най-трудно на клиентите ви да се откажат?

На младите им е най-трудно да се откажат от автомобили и електронна техника. Но ако човек тук идва след като е преживял вече краха, той знае много добре как се пести.

А самият Вие от какво най-трудно бихте се отказали?

От почивните си дни. Но тях, за щастие, трудно мога да ги осребря.

Matthias Auer, Nicole Stern
die Presse, 16.12.2013




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475469
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031