Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2014 14:06 - Отвъд страха и омразата
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 1219 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.07.2014 20:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Палестинци и израелци отдавна не се интересуват от същността на конфликта си, твърди един психолог от Израел. И предлага творческо решение. 

 
Г-н Халперин, вие искате да решите конфликтът между израелци и палестнци с методите на психотерапията. Представяте ли си на кушетката един до друг Бенямин Нетаняху и Махмуд Абас?

Не, реалист съм все пак. Нито пък имам за цел да ги сложа заедно на кушетката. Убеден съм, че ситуацията ще се промени по-устойчиво отдолу нагоре, чрез промяна в населението.

И според Вас психологията може да бъде от полза?

Мисля, че в конфликта между израелци и палестници фактическите спорове отдавна нямат значение. Истинската причина за съществуването на този конфликт и невъзможността той да бъде преодолян е емоционална – заради страх и омраза.

Как стигате до този извод?

Анкетите ни с палестинци и израелци показват винаги едно и също: повече от 70% са готови на всички необходими компромиси, за да се спре насилието. Повече от 70%! Повечето хора тук знаят много добре какво е нужно, за да сключим мир и са готови на това. От своя собствен опит с този конфликт мога да ви кажа, че бариерите по пътя на мира са психологически.

Кои бариери имате предвид?

Нашите проучвания показват, че емоциите и твърдите убеждения пречат на хората да откриват пътища към мира. Когато са убедени, че винаги те са жертвата или когато мислят, че единствено те искат мир, а другата страна само им пречи – именно това е, което ги заслепява. Те са


толкова завладени от своите емоции и убеждения, че
игнорират всякаква информация, която твърди обратното


Те веднага забравят тази информация или я интерпретират погрешно (т.нар. състояние на когнитивен дисонанс – бел.пр.)

Как искате да промените това?

Опитваме например да използваме изпитани и нови методи за контрол на емоциите, за да може хората в този конфликт да се държат конструктивно. Човек може да се научи да общува със своя гняв или страх. И нашите експерименти с израелци и палестинци показват, че участниците в такова обучение реагират по-разумно на конфликтни събития и изразяват по-умерена политическа позиция.

Как изглежда едно такова обучение?

В някои проекти конфронтираме хората с твърдения, за които мислим, че могат да влияят върху емоциите. Например: посланието, че групите могат да се променят. Дори и най-бруталните народи в хода на историята са се променяли. Опитваме се да насочим  вниманието на хората към това. Може да звучи простичко, но действа страхотно. Друг метод е повторната когнитивна преценка, една от най-използваните и


ефективни стратегии за отслабване на негативните емоции


При нея молим контролна група участници да погледнат определена ситуация с очите на външен наблюдател, който не е ангажиран в конфликта. Показваме им емоционални снимки и ги питаме: как според вас един обективен учен би оценил това?

Какво променя това?

Ние психолозите изхождаме от това, че емоциите са резултат от процеса на оценяване. Когато хората изживяват нещо, те оценяват това преживяване, и това от своя страна отново поражда емоциите, които съответстват на преценката. В нашите експерименти ние опитваме да помогнем на хората да си създадат нова, по-балансирана преценка.

Може ли да ни дадете пример за това?

Нашият доскоро най-успешен експеримент го направихме през 2011, малко преди Махмуд Абас да поиска от Генералното събрание на ООН признаването и приемането на палестинска държава. Преди това да се случи, темата беше изключително силно дискутирана в Израел. За мнозина това беше провокация, сякаш палестинците едностранно са излезли от мирните преговори и играят собствената си игра без нас. Беше ясно, че подобно несъгласувано действие отново ще нажежи конфликта. А за нашата изследователска програма това беше възможност да тестваме обучението си в реални условия. Поканихме 60 израелци и показахме на половината от тях метода на повторната когнитивна преценка. Това бяха 20 минути обучение, не повече. След това хората се върнаха към нормалното си ежедневие, но ние им напомняхме доста с СМС да прилагат стратегията колкото могат по-често, включително и в отношенията си с партньора.

А казахте ли им за случката с Абас?

Не, и то съвсем съзнателно. Участниците в експеримента не биваше да знаят за какво става дума. Няколко дни по-късно, след речта на Абас пред ООН отново се свързахме с тях, за да измерим емоциите им по отношение на палестинците. Резултатът бепе поразяващ:


хората, участвали в обучението бяха емоционално
много по-уравновесени и много по-малко ядосани


от хората, които не бяха участвали в обучението. И се застъпваха за много по-помирителна политика.

Колко много?

Например бяха готови да отстъпят на палетинците допълнителна територия на Западния бряг. От друга страна по-скоро бяха срещу нови отцепвания на улици. Най-учудващото беше, че можехме да измерим разликите в емоционалното и политическо състояние между участниците в контролните групи дори и пет месеца по-късно. Представете си, 20 минути обучение, а въздействието трае почти шест месеца.

Изследванията са си изследвания, но как могат Вашите резултати наистина да променят този конфликт?

Най-напред искахме да покажем, че такива обучения имат ефект и увеличават готовността да бъде постигнат мир. Сега преминаваме в следващата фаза: провеждаме уъркшопи в израелски университети, в които могат да участват всички граждани на Израел. Не им казваме специално, че трябва да подобрят отношението си към палестинците. На първо място говорим за лидерски умения и други подобни. Досега в тях са взели участие 600 израелци. В дългосрочен план бихме искали разбира се да привлечем и палестинци. В момента се опитваме да обучаваме представители на медиите и от двете страни. Освен това правим филмчета за Youtube и обучителни приложения за смартфони.

Как реагират хората на тезата ви, че този конфликт се подхранва от емоции?

Извън Израел много хора са съгласни с нас. В страната и сред палестинците е по-трудно. И това има своите причини. Когато 


човек е загубил приятели или роднини в този конфликт,
му се иска да вярва, че те са умрели в името на добра кауз
а

   
И когато дойдат няколко социални психолози и кажат: вижте сега, конфликтът вече няма почти нищо общо с фактите и продължава главно заради вашите страх и омраза, това е трудно да бъде прието. Защото означава, че изобщо не е било нужно толкова хора да жертват живота си, ако просто е достатъчно да превъзмогнем емоциите си. Тези хора са починали без смисъл. Със сигурност можете да си представите, че с нашата работа не сме особено обичани.

Понякога дори може да е в интерес на политиката да нажежава негативните емоции. Какво мисли израелското правителство за работата Ви?

Министър председателят Нетаняху не е особено възхитен. Това не ме и изненадва. Целият ни проект е изграден върху идеята, че няма идеологически разлики, които да пречат на мира. А министър председателят има своята идеология, той не вярва в психологическите пречки. Но други членове на правителството ни дават изключително положителна оценка и търсят съвета ни. Опитваме също максимално много да работим с неправителствения сектор.

А какви са вашите собствени чувства към палестинците и изобщо към този конфликт? Били ли сте лично съпричастен?

Този въпрос, отправен към израелец или палестинец е малко смешен. Не мисля, че някой може да му отговори с Не. Няма нито едно израелско или палестинско семейство, което да не е загубило поне един свой член в този конфликт. Така че всеки е съпричастен по някакъв начин. Самият аз бях в армията и бях тежко ранен по време на акция. Дълго лежах в болница. Това е част от моята мотивация.

Защото сам сте успял да промените емоциите си?

Защото съм видял много отблизо страданието и на двете страни. И защото съм изпитал на гърба си нещо доста ключово за този конфликт. Когато отидох в армията на 18, бях още почти дете. И мога да ви кажа: ако сте преминали през социалния и образователен процес на израелската система – и съм сигурен, че при палестинците е по същия начин – 

вие сте абсолютно убедени, че сте прави, че това е единственото,
което можете да направите, за да защитите страната си


Но когато човек порасне и се опита да види ситуацията с други очи, тогава разбира, че може би решението е на друго място, а не там, където сте го търсили. И това е, което ние искаме да покажем на хората чраз нашия проект.

Интервю на Claudia Wьstenhagen
Zeit  Wissen, 02-03 2014





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 245113
Постинги: 87
Коментари: 213
Гласове: 392
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930