Жозе Бове и Ребека Хармс – една германка и един французин, здраво стъпили на земята. На близки години и с доста близки неща, които са вършили през тези години: работили като фермери – Хармс в кооператив на село, Бове в собствена ферма в Ларзак. Борили се с атомната енергетика: в Германия успешно звършила битка, във Франция също антиядреното движение набира все по-голяма популярност...
Всеки, който може сам да убие животно, има право да яде месо, сподели веднъж Ребека, докато си похапваше свински сач в софийски ресторант. Беше януари 2012, много студена и влажна вечер, след един ужасно неуспешен опит за концерт митинг пред паметника на Съветската армия срещу нова атомна централа в България. Зелената евродепутатка от Германия понесе факта, че е пропътувала няколко хиляди километра, за да говори на десетина души хладнокръвно, без да покаже грам разочарование. Тя знае колко е тежка борбата с ядреното лоби, защото е посветила голяма част от живота си на тази борба: в Германия и навсякъде по света. Познава лъжите, пропагандата, непрорачността на АЕЦ в целия свят. Говори по темата на многобройни събития в Япония много скоро след ужасяващата атомна катастрофа във Фукушима, в компанията на българския ядрен експерт Георги Касчиев. Двамата бяха заедно и за нашия референдум. Но интересът към темата в България е на обратния полюс в сравнение с Япония. Дали и на българите ни е нужна ядрена катастрофа от най-висока степен, за да се заслушаме в немного приятните, но до болка истински думи на тази месоядна зелена дама? Започнала като граждански активист, през 90-те тя получава покана да участва в листата на германските зелени. И много скоро става част от политическото ръководство. Ребека е пълна противоположност на българското разбиране за политика като човек, решил да се облагодетелства където колкото може. Освен че работи понякога и по 20 часа на ден за каузите си, тя не обръща голямо внимание на външния си вид, не важничи, слуша много внимателно какво й се казва, води си записки и когато казва нещо, последното, с което се съобразява е дали думите й ще се харесат на онзи, който ги чува. Важното е те да бъдат ясни, за да няма опасност да бъдат разбрани погрешно. Тази дама спокойно може да бъде наречена желязна фрау, с важното уточнение, че борбата й е насочена срещу големия (и по-конкретно ядрен) бизнес. Ако европарламентът е в ръцете на тази жена, аз ще бъда една идея по-спокойна, че бъдещето на обединена Европа е в сигурни ръце.
Без да познавам Жозе Бове, трябва да си призная, че живописните му мустаци ме грабнаха от пръв поглед. И не като жена, защото определено не си падам по мъже с мустаци. Но неговите изтълкувах като липса на суетност и признак на автентичност, а това са двете неща, които оценявам най-високо в абсолютно всеки, захванал се с политика. Както казах, човекът е селянин, а френските селяни разбират от най-важните неща в живота: хляб, сирене, вино, музика и природа. Също ветеран от ядрените битки, участник в успешната битка на френските граждани срещу шистовия газ.
И като двойка, тези двамата символизират единството на Европа: Германия и Франция са двата най-мощни мотора на идеята за мирна Европа. Непримирими съперници в две световни и още много десетки войни през вековете, сега представители на тези вечни врагове, застанали един до друг, без съперничество, с обща работа са се заели да ни покажат: че един по-добър свят е възможен. Свят, в който хората не се борят едни с други, защото са от две различни нации, а едни до други, защото вярват, че можем без атомни централи и без шистов газ.
И все пак... Все пак нещо липсва. Германия и Франция звучи страхотно като символ на обединена Европа, но... България остава твърде в периферията на този съюз. Какво да направим тогава? Като човек, който е зелен с цялата си душа и като такъв вярва в естествените граници много повече, отколкото в националните се замислих, че идеята за обединена Европа, колкото и да е чудесна, не е достатъчна. Какво дели Европа и Азия? Ами Северна и Южна Америка? Ние всички живеем на на нашата кръгла земя, която се върти цялата, с еднаква скорост, около оста си и около Слънцето, Луната я обикаля също без предпочитания към даден континент или държава, а всички девет планети, барабар със Слънцето и всичките си спътници, се движат из безкрайността на Вселената. А, и ядрената вода от Фукушима се разпределя с пълна сила из океана, без хич да й пука, че излиза извън териториалните граници на Япония. Та в този смисъл ми се иска да извикам: „Зелени от всички страни... и така нататък :) Иска ми се до селянката от северна Германия и селянина от Южна Франция да застанат мустакати и немустакати хора от Китай, Индия, Русия, САЩ, Бразилия, Мексико, Канада, Израел, Иран, Египет... африканските държави, чиито граници да се съобразяват с особеностите на местните племена, а не с неоколониални интереси... И всички тези хора (със и без мустаци, мъже и жени, стари и млади, тъмни и светли, с дръпнати, кръгли и бадемовидни очи, с прави, къдрави и чупливи коси) да са наясно какво е устойчиво развитие и да се стремят към неговото постигане... заедно, рамо до рамо, ръка за ръка, идея за идея...
Може да ми кажете, че съм мечтателка, но сигурно не съм единствената :) Като начало нека просто гласуваме за бъдещето на обединена Европа в сигурни ръце. А после ще се погрижим да няма център, за да не бъде мъничката ни, но безкрайно красива България в периферията на каквото и да е :)
А за мустаците на французина си права да не се притесняваш, по опасни са германски или руско-грузински такива.
