Боядисването на паметника на Съветската армия, съвпаднало с гей прайда и превръщането на улица "Шишман" в пешеходна, макар и само за ден, направиха моята събота много хубав ден. Ден, в който почувствах, че живея в страна, която притежава свободата, такава, каквато я разбирам. 
Но този ден отмина и понеделникът ме върна в реалността, където свобода няма. Най- много ме заболя, че един от най-близките ми хора убедено повтаря, че Съветската армия ни е освободила от фашизма. Е, как да не повярва човек в реалността на Оруеловата "1984-та"?!
Точно заради тази моя болка публикувам сега тези думи на една достойна руска жена. Елена Бонер, нека почива в мир. И нека има повече руски хора като нея. Защото само те са в състояние да издигнат Русия на достойно място в света. А това е нещо, които всеки демократично мислещ човек би искал да види.

Скъпи приятели! Поздравявам ви по случай Деня на победата! Трябва да призная, че имам трудности с този ден. Празнувам го за 62-ри път. Сама със себе си, с близките, с приятелите, с цялата страна. Но с всяка изминала година все по-дълбоко и по-горчиво разбирам, че и на загиналите, и на завърналите се живи Победата им бе открадната. 364 дни в годината тя принадлежи на мародери. И само един ден – на 9 май тя принадлежи на нас. А тази година дори и той бе омърсен от лъжепатриотичната младежка паплач, разиграваща спектакъла “Оскърбеният победител-освободител”.
Те ли са освободителите-победители?
Мен не ме оскърбява преместването на останките на загиналите и на паметника в Талин. Много по-почетно е да намериш покой на войнишко гробище, отколкото посред суетата и шума на една тролейбусна спирка. Мен ме оскърбяваше и продължава да оскърбява надписът на паметника. Там би трябвало да стои написано (и в Естония, но и във всяка друга страна) не “На воина-освободител”, а “На загиналия воин”.
Ние никого не сме освобождавали. Дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: “След войната – ако доживея – целият живот ще бъде по новому”. Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.
Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия,
ветеран и инвалид от Великата отечествена война