Много ми се събра този март. Не стига, че танците бяха отложени заради русофилския ни национален празник, ами и на 8-ми март пострадаха: защото дамите отиват да празнуват. С цветенца в ръчичка, доволни, че са уважени. Без хал-хабер да имат какво се е случило на този ден, че те сега да имат повод да им бъде подарено цвете.
А това подарено цвете е също толкова абсурдно, колкото и призивът на Веско Маринов да подарим цвете на родната полиция, защото ни пази (макар че тя по-скоро ни мрази и за подкуп гледа да ни налази).
Не ме разбирайте погрешно: аз не съм против подаряването на цветя. Не съм и против уважението нито към полицията, нито към жените, ако си го заслужат.
Обаче не мисля, че са си го заслужили.

Полицаите плюят на достойнството си с всяка незаконно взета банкнота, с всяка грубо изречена дума, докато са на служба, с всяка непрофесионална постъпка на назначения вътрешен министър, с всяко използване на служебно положение за лично облагодетелстване.

Жените плюят на достойнството си с всяко премълчаване на обидни подмятания от страна на мъжете, с липсата на чувство за солидарност помежду си, с всеки грам ботокс и силикон в тялото си, с всяко използване на сексуални пози за лично облагодетелстване.

И с незнанието на смисъла на 8-ми март също.
20 години след края на социализма този празник си остава социалистически в най-лошия смисъл на тази дума: защото историята е изкривена. Защото смисълът на празника е заличен и подменен с хапване и цвете. На този ден жените в Йемен, облечени в бурки, протестираха за повече демокрация. Излязоха на улицата, изправиха се срещу полицията. Кога за последно българските жени са се изправяли срещу полицията?

Една от най-силните снимки на 14 януари 2009 беше на едно младо момиче с разбита уста, подхванато от облечен като робокоп униформен. Но явно дори и този брутален контраст между насилие и слабост, невинност и бруталност не беше достатъчна да разтърси българското общество в женската му част. Очевидно българките предпочитат да решават проблемите си поединично. А нали в ръцете на жените е бъдещето на един народ (думата нация ме притеснява, звучи ми изкуствено и ми навява неприятни асоциации)?
 
Основно женско качество било непостоянството казват. Затова и са кръстили на жена капризния трети месец от годината, в който никога не си сигурен дали ще умираш от студ или ще се радваш на първите хубави дни от началото на годината. Това разбира се отново е мъжка интерпретация. В уж непостоянното поведение на жените има желязна логика, но тя е женска и е малко чужда на мъжете. Те просто не я разбират.Но това е друга и дълга тема.

Във всеки случай аз искрено се надявам апатията на българките също да е непостоянна величина. И на следващия 8-ми март да имаме едни жени, които знаят какво празнуват, знаят цената си и умеят да пазят достойнството си. И да покажат, че жените може и да са смятани за по-слабия пол, но носят в себе си сила, която не може да се пренебрегва с лека ръка и снизходително сумтене. Защото тази сила е в състояние да промени обществото ни към по-добро.