13 години минаха от кандидатстудентския ми изпит по журналистика. За темата "Свободата на словото - начин на употреба" написах една история за грозна и стара жена, която може отново да стане млада и красива, ако си служат с нея, за да казват истината. Имах една от най-високите оценки и бях пълна с надежди, че ще покажа на всички колко много мога. Бях на 17.
13 години по-късно аз не работя като журналист, със сълзи на очи гледам как унищожават природата на България и с омраза - тлъстите коли с тлъстите хора в тях, с IQ под 60. Дали се чувствам победена? Всъщност да. Победена към. Те управляват, а аз само стоя и ги гледам безпомощно отстрани.
Участвала съм в протести - на анархистите и на еколозите. И през 97-ма, но без ентусиазъм - може да съм била малка, но не бях глупава. Никога не съм била. Бях по-скоро наивна и апатична. Просто нашият свят не ме интересуваше.
Сега обаче ме интересува живо - все пак съм журналист, макар и не действащ. И съм ужасена, че никога няма да бъда щастлива в България. Защото щастието не е означава всичко да ти е наред. Щастието е в свободата да се развиваш. В България тази свобода не съществува. В България не съществува свобода.
Но това не пречи на поробителите ни да празнуват с нашите пари 100 години от Независимостта на България. А ние просто стоим и ги гледаме тъпо. И злобно, но само ги гледаме. Докога ще сме роби?

Наблюдението Ви е много точно е вярно. Именно тази ситуация трябва да започнем да променяме с гражданското си участие.

Гражданското общество у нас е все още на много нисък етап на развитие. Наблюдавам протестите през последните 20 г. - от първия - на 18.11.1989 г. През 1997 г. хората бяха отчаяни и затова бяха на улицата. През 2009 г. ситуацията е коренно променена и гражданското участие има други измерения - чрез петиции на граждани и мощен натиск чрез медиите, ако не чрез тях - чрез блоговете в интернет. Имам идеи за развитие на "България е наша", възможно е да създадем и друг сайт, с друго наименование заради авторските права, но съм готова със схемата, която трябва да следваме.

Сега обаче най-важно е програмите на партиите, които смятат да сменят статуквото, да стигнат до възможно повече граждани. До парламентарните избори ще работя в тази насока.

Любима Йорданова - ljubima@abv.bg
политолингвист, евролингвист