През пролетта на 2008 бях на купон в Студентски град. Една туркиня празнуваше рожден ден с колеги. Познавах едно момче от нейната група и се озовах в една преобладаващо турска компания, която, макар че знаеше български, предпочиташе да говори на турски. Известно време се забавлявах с някакви италианци, които говореха английски, но после те подпийнали и готови за приключения отпрашиха към следващия купон, а аз леко отегчена останах да зяпам колко добре танцуват турците кючек. Приятелят ми видя, че не се усмихвам много бодро и ме запозна със сигурно единствената българска компания на купона – две момичета и едно момче. 

Едното момиче се оказа от Гоце Делчев. А, значи си македонка – казах й аз – и аз също, но само наполовина.

На купона имаше някаква дебела мацка, която не само че крещеше много, но и спираше всяка песен по средата, за да пусне нова – нещо, което аз мразя повече дори от десет еднодневни дискарски хитчета, пуснати едно след друго.

Мацката се оказа гъркиня. От Северна Гърция. И впоследствие моят приятел ми разказа, че тя е чула репликата ми за Македония и се разпенявила: “Каква е тази, ще разправя, че е от Македония? Аз съм от Македония, а не тя!”

Като чух това, хем ми стана смешно, хем се ядосах. Ядосах се, че никой не казваше на това неприятно същество колко е неприятно, напротив – оставяха я да си прави каквото си иска, включително и да сменя музиката, на която всички се кефеха. Ядосах се, че Баръш ми казва за нейната реплика пост фактум, когато нищо не можех да й отговоря – макар че може би така е по-добре, защото както я бях нарочила преди това, най-вероятно щях да си изпусна нервите (на македонците лесно им кипва кръвта, на македонките също:) Ядосах също, че на тази земя през 21-ви век може да съществуват толкова ограничени хора, които на всичко да са почти приятели на мои приятели.

Че македонците мозък по отношение на произхода си нямат съм склонна да им простя – все пак те са някаква държава на 50 години и е нормално да търсят историята си по-назад в миналото. Те наистина не знаят какви са: когато се създава България, те остават извън пределите й, после българите нахлуват там като окупатори, после Македония става част от Югославия, после Югославия се разпада, после от Косово идва огромна вълна албански бежанци, които им създават допълнителни проблеми... Просто нямат късмет. Това ме кара да гледам на опитите им да бъркат в българската история със снизхождение – докато не станат твърде нагли де, ама тези, които аз познавам, по-скоро не стават и са достатъчно интелигентни, за да се смеят на вица: Какво остава, след като изкъпеш един македонец? Мръсна вода и чист българин. Става ми много мило всеки път, когато се сетя как в Охрид една тамошна  баба казала на друг мой приятел: Ние с вас сме една кръв, ама вие не го знаете; и  как в националистическа Сърбия първият човек, който се зарадва истински, като разбра, че сме българи, беше македонец. И не може да ми стане друго освен смешно от твърдението на някакъв благоеградски полупсихопат от ОМО Илинден, че Паисий всъщност е написал “История на Македония”, но лошите българи сменили първата страница така, че на нея да пише “История славянобългарская”. 

Но че някой ще ми забранява да се определям като македонка или като каквато си искам през 21-ви век – това просто вече преминава границите на моята разумна логика.

Та в тази връзка бих искала да преведа тук една статия от Зюддойче Цайтунг (един от двата най-важни ежедневника на Германия, правят го в Мюнхен) относно шовизма и македонизма. Статията е от 8 април 2008 година и потвърждава максимата, че няма нищо по-безполезно от вчерашния и нищо по-скъпо от старите вестници.

 

Александър в гените

Къде се корени гръцката истерия относно Македония

 

На срещата си в Букурещ НАТО трябваше отново да се занимава с един проблем, който политиците бяха забравили отдавна. Гърция иска да принуди Република Македония да смени името си. Затова Атина блокира амбициите на северната си съседка да влезе в НАТО, като с този проблем алиансът се сблъска и през есента на 2007.

Правителството на Костас Караманлис настоява за едно географски уточняващо име: Република Северна Македония. И дори с това предложение вече рискува да нагорещи страстите, защото почти 80% от гърците искат да забранят на съседната си държава с преобладаващо славяномакедонско население изобщо да използват понятието Македония. В повечето медии и помежду си гърците и без това наричат тази държава Скопие.

Магическото понятие  трябва да предотврати една историческа кражба: онези там на Север искат да си присвоят исторически капитал, който гърците грижливо пазят от хилядолетия. “Има само една Македония и тя е гръцка” гласи лозунга на елинските националисти, които са преобладаващо мнозинство, когато става дума за Македония.

Откъде идва това собственическо чувство на модерните елини, което трудно се вписва в границите на днешна Гърция? Отговорът може да намерим в новогръцката история, в която са се оформили основните компоненти на днешния манталитет. Там на първо място е гордостта от едно славно минало. То не само е отдавна минало, но и поставя толкова високи изисквания, че днешните елини трябва да се чувстват като жалки неудачници. И въпреки това са мрачно решени да не делят с никого бляскавото наследство.

Бремето на античността се изразява в един постоянно повтарящ се парадокс: дори и образовани гърци с удоволствие разказват на негърците как техните предци са подарили на света демокрацията, философията и много други хубави неща и още в следващото изречение започват да се фукат с правото да  притежават този подарък. В този смисъл имат патент още от древността и върху името Македония.

 

Балканската война и псевдоантичността    

Вторият основополагащ стълб на новогръцкото съзнание е идеята за историческото продължение на традициите.

В името на идеалния образ на наследниците на древните гърци се премълчават исторически факти, определящи етническите корени на модерните гърци. Заселването на славяни и албанци в южната част на Балканския полуостров и до днес се смята за нахлуване на враждебно настроени чужденци на византийска територия. По-новата история се игнорира съзнателно и за повечето хора тя е дестилиран образ на разкази за героизма на гърците. Дори и плахи опити да се разчупят стереотипите за героизма и страданието поне в учебниците и да се заменят с реалистични образи се отхвърлят яростно от широк патриотичен фронт като оскверняване на историята (звучи ли ви познато? В моята глава веднага изплуват Гоцето и Божо Димитров покрай истерията с Батак – бел.авт.)

Централно място в една изчистена етнически история е фикцията за непрекъснатата историческа връзка между древна и сегашна Македония. Само тя е причина да отричаш правото на  наследниците на някогашните славяни, заселили се в Македония преди много векове, да се наричат македонци и да криеш истината за историческия произход на днешните македонци в Гърция. Едновремешната османска област става част от територията на младата гръцка държава преди по-малко от 100 години, след Първата Балканска война през 1912 година. Затова и гръцка Македония е етнически най-разнородната част на една Гърция.

Днешните жители на този регион разбира се не са преки наследници на Александър Велики. Техните предци са от най-различни етнически групи. Има славяни, които в края на 19. век биват погърчени от православни свещеници и гръцки учители. Или внесени от Крит жандарми, които със силна налагат гръцката държавност и в най-малките славянски и турски села. Или пришълци от Юг, които търсят щастието си в новозавоюваната територия. И разбира се стотици хиляди бежанци и преселници от България, западна Малаазия и Черно море, които се заселват в Северна Гърция през 20-те години на 20-ти век, когато всеки народ се намества в границите на новосъздадената си държава.

 

Обиждат се на “Българи!”

 

 Тази удивителна разнородност се среща в родовата история на всяко семейство от гръцка Македония.  Но хората са се научили да възприемат това като петно, което може да се изкупи само ако постоянно твърдиш, че носиш в себе си гените на Александър Велики. Това твърдение трябва да се защитава постоянно и от южните гърци, които на футболния стадион в Атина посрещат отборите от Солун с обидното “българи”. Това кара патриотично настроените македонци окончателно да вземат решение да защитават доброто си име от “скопиечани”, които от своя страна той също смята за “българи”.

Още един трети фактор обяснява гръцката истерия по Македония, това е конформизмът на интелектуалците. По време на първата македонска криза през 90-те приносът към историческото наследство се състоеше в един “академичен” дебат по въпроса какво определение би следвало да се даде на “скопиечаните”. Казано честно: днес дори и в Солун такова нещо не би било възможно.  Но и днес журналистите и историците, които се осмеляват открито да критикуват общественото мнение, са незначително малцинство. Едва ли би се намерил изтъкнат интелектуалец, който да разясни на собствения си народ това, за което всички извън Гърция считат, че се разбира от само себе си:

Македония е географска област, която днес е поделена между Гърция, България и Република Македония. И ако някой в рамките на този регион иска да се нарича македонец, има пълното право да го направи. И никой от останалите обитатели на тази географска област не може да му оспорва или отнема това право.     

И докато жителите на българската и гръцката част от Македония се чувстват на първо място българи и гърци (и като допълнение към това и македонци), “македонските” македонци са загубили тази своя първостепенна идентичност. Откакто я няма Югославия, те са просто македонци. И ако някой им оспорва това право, им взема не само гордостта от миналото, но и личната им идентичност. С това поведението на гърците пречи на процеса на обществена интеграция на съседите си – и то по време, когато в резултат на косовската криза е все по-трудно да се обединят албанското и славянско население на Република Македония.

Разбира се, и в Македония има ирационални шовинисти и гротескни исторически претенции. Кръщаването на летището в Скопие с името Александър Македонски звучи смешно и показва колко комплексирани са македонците по отношения на историята. Но никой не можа да отнеме правото на един народ и едно правителство да се излагат на присмех. Съвсем различно нещо е опитът да отнемеш на друг народ правото му на идентичност, в името на собствената си национална гордост.

Нилс Радицке

 

Накрая искам да завърша с една история, която ми разказа моят приятел с бабата в Македония, когато разбра каква статия превеждам. През август той участваше в една акция на гръцките анархисти на остров Патрас, наречена “Без граници”. Тогава те съвсем съзнателно сменили обичайния си лозунг “Гърция, България, Албания – враговете ни са в банките” на “Гърция, България, Македония – враговете ни са в банките”. Официалното признаване на името Македония в лозунг вече си е хапка за задавяне. Браво, че има все пак кой да я поднесе на самозабравилите се гръцки “патриоти”.

Много добре написано.Статията от вестника трябва да накара някои да се замилсят дали Гърция ни е толкова близка или все пак хората с наша кръв- македонците.Те имат пълно право да си наричат страната Македомия

Разбира се МАКЕДОНИЯ.Извинявамсе за неволната грешка.

Всъщност важно е хората от всички страни на границите да могат да мислят и от другата страна. Преди седмица се запознах с други двама гърци от Северна Македония. Нарочно се избъзиках нещо и получих адекватен отговор. Добри хора има навсякъде. И е хубаво, че сега се намират едни други по-лесно.

Когато некомпетентни чужденци, които си нямат понятие от балканска история почнат да се бъркат в балкански проблеми става страшно! Все едно аз да тръгна да пиша статия за населението на Елзас и Лотарингия, примерно.

"Има славяни, които в края на 19. век биват погърчени от православни свещеници и гръцки учители."

Тези "славяни", драги Нилс, са българи. Не е лошо да уточниш това в статията си. Какви други славяни може да има в южната част на Балканския полуостров? Те самите са се наричали такива, смятали са се за такива. Има безброй исторически документи за това. Образовай се, а ако не искаш, по-добре не се рови в чуждите проблеми! Достатъчно нещастия са причинили в миналото твоите сънародници, постъпвайки по същия начин.

Da kajem na makedoncite, che sa bylgari? Tehnite rani ot Vtorata svetovna voina sa dosta presni. Ne e dobre vinata da se tyrsi vinagi i samo navyn.
Bylgarite dostatychno bedi sami sme si prichinili.