Когато бях дете, известно време живеех далеч оттук с майка ми. И един от най-ранните ми спомени е как тя ми чете Декларацията за Независимостта, как ми обяснява, че идеалите в нея касаят всеки американец, независимо дали е бял, или цветнокож. Тя ме научи, че тези слова и думите на Американската конституция, ни защитават от бруталните несправедливости, които измъчват други хора по света.

Този спомен изплува в съзнанието ми наскоро, когато станахме свидетели на бруталната несправедливост от т.нар. избори в Зимбабве. Седмици наред опозицията и привържениците й бяха тихо преследвани, измъчвани и избивани. Извличаха ги посред нощ от домовете им и ги умъртвяваха пред очите на жените и децата им. Съпругата на един новоизбран кмет беше така жестоко пребита, че нейният брат я разпозна само по роклята, с която била облечена същия ден. Дори избирателите, заподозрени в нелоялност към президента, бяха заключвани и били бити с часове – само заради простичкото престъпление, че са дали своя глас.

Ние сме нация с различни убеждения и вярвания. Ние спорим за нашите различия често и разпалено. Но когато всичко е казано и свършено, ние все пак заставаме като един и се кълнем в преданост не просто към едно място на картата или към някакъв вожд, а към думите, които моята майка ми четеше преди години: ‘всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотменими права, сред които правото на Живот, на Свобода и на Стремеж към щастие”

Това е истинският характер на Америка – вяра в простите мечти, търсене на малките чудеса. Това е идеята, че можем да кажем и напишем това, което мислим, без да бъдем прекъснати от изненадващо почукване на вратата; че можем да започнем свой бизнес, без да плащаме подкупи; че можем да участваме в политическия процес, без да се страхуваме от отмъщение; че нашият глас винаги има значение и винаги се брои.Това е приказката, с която можем да приспиваме децата си вечер и да бъдем спокойни, че сме ги нахранили с духовна храна, че сме ги облекли с идеали и сме ги предпазили от всяко зло.

За мен патриотизмът се изразява в любовта и защитата на тези идеали. Те не принадлежат на никоя партия или група от хора, но призовават всеки от нас да служи и да се жертва в името на общото благо.

Пиша тези редове с ясното съзнание, че ако предишните поколения американци не се бяха отзовали на този призив, нямаше да съм тук, където съм сега. Като млад мъж от смесена раса, без твърда принадлежност към никоя общност, дори без силна бащина ръка за опора, моят живот беше предопределен само от този основен Американски идеал – че съдбата ни не се определя преди да сме се родили. И това е източник на моята дълбока любов към тази страна: защото с майка от Канзас и баща от Кения, аз знам, че истории като моята могат само да се случат само в Америка.

От къде е това? Признавам си не знам нищо за Барак, ама нещо и нямам много вяра на американската демокрация и изобщо американските ценности.

Това блогът на Барак Обама ли е? ;-)

http://meto76.blog.bg/viewpost.php?id=208656


http://meto76.blog.bg/viewpost.php?id=149843

да, това есе излиза от името на Барак Обама (не съм видяла с очите си той ли го е писал) в списание "Тайм". И лично мен ужасно много ме трогна. Затова е тук.

Ама блогът не е негов, пък ти не си казала и една дума коментар към казаното от него. А все пак блогът е място, където хората да казват собствените си мнения, а не да копират чужди, и то без коментар.

дойде ми навреме и на място. Колко хубаво е всеки от нас да има лична Декларация за независимост е да и остане вярва до края на дните си.

:)
То всичко хубаво, ама .........., защо Барак не казва, кои финансира кампанията му :)
Равенство, равенство, но някои са по-равни от други :) А и не съм убеден, че в САЩ всичко е наред и живота тече по мед и масло - това са абсурди :)
Едно е да говориш за това, което трябва да бъде, съвсем друго е да споменеш за реалната обстановка.
Защо, когато я имаше тази Декларация се появи Мартин Лутър Кинг нали уж е нямало проблеми.

Това е ясно на всички. Но има и хора, които искат да се борят срещу тях. А не вдигат рамене и не казват, че нищо не зависи от тях. Това е разликата. А финансирането на Обама е доста ясно. Трябва само да се поинтересуваш от него.