Познавам лично Тодор Димов. Отдавна наистина - служихме заедно в казармата през 1985-7 година (срещу Враня) и оттогава не сме се виждали. Заявявам обаче съвсем убедено, че беше изключително умно и способно момче. Младеж с бърз ум, спортист, амбициозен, кадърен и много хубав характер. Това мога да кажа по случая. Гледах го днеска при Коритаров и ми направи впечатление на човек под огромен стрес, но човек, който се чувства прав и не лъже. Убеден съм, че е честен човек и добър професионалист. А че има някакъв вид покровителство над производството на амфетамин в България ми се струва повече от убедително - може ли някой, който познава България да си представи, че мафиотите ще започнат такова производство тука без да се подсигурят с покровители в МВР?
(Автор Сашо, от форума на mediapool.bg, 7 януари, 20:53)



Вече написах, че ми става страшно, като чета за лагерите след 44-та. Още по-страшно ми става, като виждам какво се случва днес. Като виждам един свестен човек, който се опитва да си върши честно работата, за която му плащат (едва ли особено висока) заплата и един "началник", на който стига само да му погледнеш физиономията.
 
Като чета как този свестен човек, с пълно основание, "се страхува за себе си и за семейството си, но застава пред медиите, за да защити професията и офицерската си чест." И си мисля, мамка му и прасе, българският народ има своите супер кадърни хора. Хора, които, ако ги сложиш на ключови позиции, държавата ще цъфне, ще върже и няма да има нужда някакви експерти от ЕС и къде ли не да дойдат да ни обясняват как да оптимизираме това и онова, за да настигнем демократичните държави след 50 или 100 години. Друго ни трябва на нас, други обяснения. Обяснения как да се научим да ценим честните си и кадърни хора, хората, които имат морал и знаят кое е ценното в живота. Знаят, че е ценно Вуте да не е зле, защото ако на Вуте му е добре, и на Нане ще му е по-добре. И че понякога заобикалянето на закона е нужно, за да се постигне целта на закона. Или казано другояче - пренебрегваш буквата, за да запазиш духа. Но в България законите берат душа. За сметка на това се множат буквите. 
Трябва ни и съвет как да неутрализираме хора като главния секретар на МВР".
Все повече имам чувството, че българската държава се намира в състояние на война (не открита, но подмолна и достатъчно страшна). От едната страна са гражданите, които работят, плащат си данъците и се опитват да живеят по общожитейските правила. От другата са всички останали - мафията (българската плюс част от руската), изпълнителната, законодателната и съдебната власт плюс медиите (с много малки изключения), безработните, както и онези, които не си плащат данъците. Неравна борба изглежда.
Ама нека поне малко се обединим, защото само с говорене не става. Екшън трябва. Иначе е робство. Не по-малко страшно от турското.