Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2007 18:16 - Комунизмът си отива...
Автор: lililota Категория: Политика   
Прочетен: 2915 Коментари: 4 Гласове:
1



спете спокойно, деца. Сега тази песничка ми звучи наистина като за дечица. Като аз съм Сънчо, ида от горица. Защото комунизмът не си е отишъл. Виждаме го все по-ясно ние всички, останали да живеем в България. Или, дори и да си е отишъл комунизмът, онези, които го създадоха, техните деца и внуци, рожбите на порочната система никак не са си отишли. Те са тук и с всички сили се мъчат да накарат хората да забравят да ровят в това, което се е случило. Да гледат напред, защото, решат ли да разберат какво е станало в миналото, ще им стане неприятно ясно какво се случва сега и какво ще се случва в бъдеще. И защо ще се случва.

Интернет наистина е забавна играчка - тръгваш от убийството на Беназир Бхуто, минаваш през Анна Политковская и стигаш до Лагерите на Смъртта около Ловеч. Аз не познавам лично хора, преживели ужасите там. Нито моите родители познават такива. Знам за Георги Константинов и съм чела една книжка за лагерите. Чела съм и предговора на книжката "Хумористична история на България", писан от съпругата на автора Райко Алексиев. Днес попаднах на още няколко разказа, от които тук е най-малко страшният. Защото наистина е страшно. Толкова страшно, че не ти се иска да повярваш. Но е по-добре да се насилиш и да повярваш. За да не изпадаш в положението на щрауса, който си крие главата в торбата. За да преценяваш реално хората, които избираш да те управляват.




Тагове:   отива,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. liliahristova - Радвам се, че на твоята млада възраст
29.12.2007 23:09
се ровиш в българската история и не си лесна плячка на чалга политиците. Значи има надежда за страната ни.
цитирай
2. lililota - Благодаря, Лили
02.01.2008 13:15
Ровя се, защото усещам, че нещо не е наред и съм любопитна да разбера какво е. Понякога ми става страшно от изровеното, но си мисля, че ако станем повече ровещите, може и да има надежда за страната ни, както ти казваш. Хубава Нова година!
цитирай
3. анонимен - важното е злобата да си отиде
24.01.2008 00:15
Аз срещнах един мъж, преживял ужасите на Белене. Беше през зимата на 96-та. Във влака към Благоевград. Свечеряваше се. В купето беше студено и неуютно. Цареше мълчание. Хората се клатушкаха с унили лица. Явно всички бяха уморени и с нетърпение очакваха края на пътуването. Изведнъж се чу силно скърцане. Влакът спря и светлините угаснаха. Чуха се въздишки. С всяка измината минута хората ставаха все по-нетърпеливи. Започнаха открито да негодуват, а скоро и да псуват. След известо време се разбра, че ще чакаме дълго. Гласовете примирено се снишиха и купето поутихна. Вече не помня как и защо започна разговорът, но скоро всички внимателно слушаха възрастния мъж с побели коси, който досега тихо и незабелязано беше седял в ъгъла до прозореца. Разказваше за живота си. Било в първите години след 9-ти. Отбивал военната си служба. Патрулирал на границата при Кулата. Наивно 18 годишно момче без никакви политически пристрастия. Един ден го извикали. Заповядали му да охранява за няколко минути арестант. Мъжът бил хванат дакато се опитвал да избяга през границата. След около половин час щели да го натоварят на камион и да го отведат. Задържаният помолил да бъде отведен до тоалетната. Тя се намирала в далечен ъгъл, само на няколко метра от граничната линия. Когато се поотдалечили, мъжът приплакал. Казал, че ще го осъдят на смърт, ако не се измъкне, а имал две деца. Не му се умирало. Войничето се смилило над него и го пуснал да избяга. За ‚награда’ бил изпратен в Белене. За Белене почти нищо не разказа, освен че било трудно. Мрачни години. След като излежал присъдата се върнал в родното си село. Аз веднага си представих един напълно разрушен живот. Толкова безсмислено разрушен. И много насъбрана горчивина. Очаквах да чуя израз на основателния му гняв към хората и режима. Аз – един случаен страничен слушател – вече злъчно ги обвинявах дълбоко в себе си. Пък какво да кажем за него... Но това, което най-много ме трогна, беше, че той никого не обвиняваше. В него нямаше натрупана злоба. Към нищо и никого. Нямаше желание за отмъщение. Такава била процедурата тогава. По гласа му, по думите му, по изражението на лицето и тялото му си личеше, че този човек живее в мир с миналото и настоящето си. Може би защото винаги е живял в мир със себе си и с човешките си възгледи. Една добра душа явно си остава добра душа и след Белене, въпреки Белене или точно заради Белене. Не знам. Единственото, в което съм сигурна е, че тогава във влака срещнах едно благородно сърце.
цитирай
4. lililota - Lili Kostova
16.09.2008 13:40
Eх, мили мой, добре познат анонимен. Ти така ли би постъпила, на негово място? И какво, ако такова нещо се случи на децата ти? не сикам да ти го пожелавам. Но бих искала да видя как ще реагираш, ако ти се наложи да изживяваш всекидневния стрес, на който е подложено и до днес българското население? Дали ще бъдеш толкова спокойна, като този човек? И толкова примирена, с толкова добро сърце? Дълбоко се съмнявам. Живей си в твоя свят, макар че за съществуването му особена заслуга нямаш, но просто не коментирай нещата, от които нищичко не разбираш.
И не е важно злобата да си отиде, важно е крадците да си отидат. А те освен да бъдат изгонени с камъни, няма как да си отидат другояче.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475555
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031