Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2006 16:05 - КОГАТО ВЯТЪРЪТ ЗАГОВОРИ ТРЪСТИКАТА
Автор: lililota Категория: Музика   
Прочетен: 1558 Коментари: 0 Гласове:
0



Спечелиха ме само с името си. “Чамбао” – звучно, плътно, наситено с музика, с усещане за топлина и море. Наистина чудесно подбрано за група от Андалусия. После разбрах, че означава тръстиков покрив, който пази от слънце и вятър... Вече ги бях чула, че и видяла – Мари с красивата усмивка и страстния глас, който е основният звук на “Чамбао”. Има и китари, разбира се – може ли испанска музика без китари? И моите толкова любими източни мотиви – все пак арабите доста време са живели под жаркото слънце на Андалусия... Не ми беше трудно да си намеря partner за концерта, нещо повече – Калина знаеше за какво става дума и нямаше нужда от уговорки. Купих билетите месец преди датата. И зачаках. С онова приятно усещане, което предшества отварянето на гърнето с меда и е по-приятно дори и от изяждането му... Пусках си двата намерени в Интернет хита – “Pokito a poko” (Малко по малко) и  “Ahi e ta tu” (не съм сигурна за превода, защото “та”-то ми се губи, но “ahi” значи там,  “e” е и, а “tu” – ти) и се разтапях от щастие всеки път, когато чуех този топъл глас, видех очите и усмивката на Мари и си представях как ще ги видя на живо... 23-септември дойде, преди да се усетя. Ама дотолкова не се усетих, че дори щях да работя в този ден – добре, че намерих кой да ме замести... Пътувах с такси към НДК, гледах синьото небе, изпъстрено с червено, розово и с облаци и си мислех колко е хубав понякога животът... Калина беше на съвсем различна вълна от моята, в компанията на някакво момченце с тъмни очи и умоляващ поглед... След кратка любовна схватка, супер драматична, макар и дистанционна (аз само зяпах, момченцето беше главният участник, а Калина някак си се оказа забъркана в каша и без вина виновна...), с един билет в повече влязохме в залата. Всичко започна учудващо навреме – с не повече от 15-20 минути закъснение. В началото... Ама струва ли си да следвам хронология? Знам само, че по средата на концерта свободното място между оркестрината и първи ред вече беше напълнено с танцуващи хора, че самата аз се бях наредила между тях и ме носеше една невероятна вълна от радост... Знам, че преди това Мари и двамата китаристи бяха седнали в средата на сцената, а отстрани останалите четирима музиканти поддържаха ритъма с ръце – точно както са го правели андалусците от векове насам на фиестите в селата си. Няма да забравя и страхотното шоу с перкусиите, което докара хората в залата до екстаз, който само ударните инструменти могат да причинят... И как свирачът в групата, който редуваше саксофон, флейта и кларинет не се умори да подканя публиката да пляска, и не го вършеше по задължение, защото така трябва, а с енергия, на която не можеш да устоиш... Накрая много хора се оплакваха, че ги заболели ръцете от пляскане. Така е – във фламенкото ритъмът се поддържа с ръце... Осветлението беше фантастично, а аз бях луда фенка на моментите, когато цялата сцена стоеше в приглушено жълто, а музикантите се виждаха само като черни силуети... Учудих се, че изпяха “Pokito a poko” към средата на концерта, освен това ми се стори, че някак си я претупаха... Но аз така или иначе си чаках “Ahi e ta tu”, заради арабските мотиви. В един момент започна нещо, което приличаше на нея. И после – едно дълго соло на китара, с мелодиката на арабския уд... И после Мари запя.... И лудницата стана пълна. И така продължи до края, когато фиестата стигна върха си, защото танците се пренесоха и на сцената, а всичко беше импровизирано и идваше от сърцето. Самата Мари очевидно не очакваше толкова топло посрещане – нямаше как да знае, че българите може и да не разбираме от организация, ред, дисциплина, че можем да оставяме разни мизерници да ни лъжат и ограбват, но с музиката сме много, ама много в час, и че не ни трябва дълго време, за да разберем и оценим хубавото и когато някой се раздава на сцената. Не знам колко пъти музикантите се поклониха като за последно, а после свириха пак и пак... Но в един момент се уморихме всички и празникът свърши... Накрая Мари каза: “Довиждане. Доскоро.” И “Чамбао” отлетяха за Лондон. Мисля си, че ще усетят разликата. И че българската публика наистина е оставила следи в сърцата им.  



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475355
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031