Кафяви кецове с червени петолъчки.
И очите кафяви. Бадемови. Топли.
Устните момичешки. Големи. Нацупени.
Високо стройно тяло. Бяла кожа.
Влакът ни люлее в ритъма си един срещу друг -
спирка... две... три метра ни делят
и много години чуждост.
Кой е той? Коя съм аз?
Говорим ли един език?
Имаме ли какво да си кажем?
И ако отговорите са "не" и "не знам",
защо очите ми се стрелкат като птици
и кацат пак и пак: кецове, очи, устни...?
Розови и леко извити нагоре отляво.
Не е прилично, знам. Но тази извивка
е по-силна от праволинейното приличие.
На "Авенида де Америка"
Мадрид си взе обратно това видение.