Кристиян Неделчев, станал известен в клетото българско медийно пространство като "момчето със синия костюм", на мен лично ми изглежда чудесно момче. 

И е супер ирония, че неговият случай стана известен само ден след поклонението пред тленните останки на талантливия български пианист Васил Пармаков. 

И в същия ден, в който обжалвах глобата си от данъчната администрация на община "Младост". 

Какво е общото между тези три случая, ще попитате? 

Всъщност трагичното е не че Кристиян Неделчев е трябвало да отиде на бала си с метро. А че с майка му са принудени да изтеглят кредит, за да кандидатства в университета. 

Васил Пармаков след 1989 г. живее в крайна бедност, въпреки огромния си музикален талант. 

А мен въпросната данъчна администррация иска да ме глоби 150 лева не защото съм недобросъвестна, а защото съм разсеяна. 

Сега схващате ли общото? 

То е изключително показателно всъщност. 

Не знам дали е виновна системата или хората, работещи в нея. Но е факт, че живеем в държава и общество, което мачка и се възползва от слабите и лази в краката на дебелите и наглите. Което си е много сериозно морално падение... 

И това трябва да е в полезрението на общественото възмущение, а не че някакви пишлемета и директорката на тяхното училище са се били обидили, защото някой с пълно право ги е нарекъл пишлемета.