-         Калин е боклук – разко отсече „посланикът на Индия” и замести наляво-надясно врата си, за да привлече отново вниманието върху себе си.

Малко самонадеяно грубо самотно момче! Чудя се дали Калин би ти обърсал един зад врата заради тези думи. И не защото се е обидил, а от загриженост за теб. С право. Да обидиш някого заради ревност или завист е доста низка постъпка. А пък друга беше идеята на Калиновците. Да те извисят искаха, плитка главо! Да ти покажат как от калта, в която са се търкаляли, може да се направят тухли и да се ползват като стъпала! И не си говореха наизуст, а ти даваха горчиви примери от собствения си живот. Бяха ЧЕСТНИ!

Шивачев ти разказа какъв боклук е бил. Пълен! Разказвал ми го е и общ познат: как били заедно при Карбовски и онзи бил толкова пиян, че двама души трябвало да го крепят на раменете си. Ти стигал ли си дотам? Едва ли! Но ако често обиждаш хората така, ще стигнеш, това ти го гарантирам! Не е задължително да си жалък пияница. Може да си жалък наркодилър, жалък крадец, жалък сутеньор или жалък купувач на гласове за изборите. Във всеки случай жалка работа.

А нали за това ви говореха Калиновците? За уважение. За цели. За хъс. За труд. За упоритост. Много! За себеуважение.

И заради себеуважението си Калин едва ли щеше да ти прасне един зад врата. Човек не може да играе ролята на висшите сили. Само те раздават шамари ефективно. Силни. Болезнени. Калиновците... могат само да разказват за шамарите, които вече са изяли. За калта и за тухлите. И че горе е по-хубаво от долу. И че горе значи най-вече честност и труд. И мир със себе си. Хората в мир със себе си не обиждат. Те обичат. Малък глупчо!